Пациенти искат въвеждането на кръстосано донорство в България

Пациенти и неправителствени организации настояват за въвеждането на кръстосано донорство в България. То ще позволи повече трансплантации на органи. Според пациентски организаии у нас хемодиализата през последните години се превръща в доходоносен бизнес. Това е и една от причините да няма промяна в закона, въпреки необходимостта от кръстосано донорство. Какви са мотивите на институциите - вижте в следващия репортаж.

Според сегашния Закон в България жив донор на бъбрек или черен дроб може да бъде само роднина до втори братовчед на нуждаещия се. Често близките имат желание да дарят свой орган, но поради липса на съвместимост операцията не може да се осъществи. В такива случаи практиката в повечето европейски държави част, от които са Франция, Холандия, Швейцария и дори Турция, е така нареченото кръстосано донорство. При него например баща и син нямат съвместимост помежду си, и намират друга двойка роднини със същия проблем. Тогава бащата може да дари орган на чуждото дете, и обратното - синът да получи донорство от другия човек, който не му е роднина. Такъв е и случаят на Владислав, който от три години е на диализа. Баща му иска да бъде жив донор, но двамата са несъвместими. Единственото спасение от диализата за Владислав е в Турция. Там той вече чака бъбрек от жив донор, с когото нямат роднинска връзка. А баща му ще дари своя също на непознат пациент.

Владислав: "Там кръстосано донорство е разрешено и там хората се трансплантират много повече. Значи на ден в болницата, в която аз съм ходил да ме излследват дали всичко е наред за кръстосано донорство се правеше по 4-5 трансплантации на ден."

Докторите в България убеждават Владислав, че кръстосано донорство не му е нужно и че той може да живее на диализа още 25 години. Като през това време вариант за трансплантация е само трупен донор. След третата си година на диализа състоянието на Владислав вече е твърде усложнено. Едва на 30 години той трудно се движи, почти не може да клекне. А за млад татко като него това е повече от изпитание. Особено когато малкият му син иска да си играят.

Владислав: "Първо, което е най - уврежда сърцето, уврежда черен дроб, уврежда стомах, уврежда дори мозъчни клетки. С всяка една диализа умират мозъчни клетки. Което това нито един от наште доктори не го споменава."

Владислав и още много хора с неговата съдба събират пари, за да се подлагат на кръстосано донорство в чужбина. Комисията за лечение на българи в чужбина не поема разходите за операции, които може да се извършат в България. И тъй като в България се правят трансплантации, но няма Закон за кръстосано донорство, пациентите попадат в омагьосан кръг, споделя Пенка Георгиева от пациентска организация „Заедно с теб“.

Пенка Георгиева: "Трябва да правят кампании, да събират средства сами около 30-40 хил. евро, за да могат да си спасят живота. За нас е недопустимо да няма регулация и да няма разрешение на кръстосаното донорство в България."

Потърсихме и Агенцията по трансплантация към Здравното министерство. Директорът, д-р Симеонова, също настоява за промяна в законодателството, но: "защото имаше честа смяна в правителствата. Нормално е, административно нещата се бавят и все пак имаше известно време неработещ парламент. Промяната в Закона изисква ангажиране и преминаване през Парламента."

Ако за институциите промяната изисква време, то според пациенти и пациентски организации причината е друга.

Пенка Георгиева: "Неофициалното и, смея да го заявя - абсолютно официално твърдение, което се шири в нашите среди е това, че фармацевтичните компании, които осигуряват диализата, нямат интерес да се случва донорство."

Владислав: "Спорд мен специално има натиск от някои хора, които печелят от нас, диализираните."

Ноември месец предстои кръгла маса, на която отново ще се дискутират промени в Закона за кръстосаното донорство в България. Ако то бъде прието, от Агенцията увериха, че трансплантацията ще бъде безплатна за пациентите.