Навършват се 5 години от нападението над редакцията на "Шарли Ебдо", което разтърси целия свят. Днес екипът на френския сатиричен вестник констатира, че заплахите срещу журналистите продължават, а към тях се добавят и нови форми на цензура. Милен Атанасов за спомените за атаката и днешните предизвикателства пред карикатуристите.
С шествия и поклонения Франция си спомни за острата сатира, за нетърпимостта към нея, за агресивните предразсъдъци, за смъртта на 12 журналисти и карикатуристи на 7 януари 2015-та, за виковете на двама стрелци, че това е "отмъщение за пророка Мохамед".
Франция си спомни и за обществената мобилизация, за хаштага "Аз съм Шарли", обиколил света, за събраните средства в помощ на пострадалите и за масовата подкрепа, която накара оцелелите от редакцията да продължат към следващия брой на "Шарли Ебдо".
Пет години след атаката карикатуристите не спират да служат на острата сатира зад стените на нова редакция, която наричат бункер с решетки. Пиперливите им рисунки не щадят нито фанатиците, нито наложените обществени ценности.
Новият брой на "Шарли Ебдо" подлага на критика новите цензори и новите диктатури, които завладяват социалните медии и обществото.
Рис, карикатурист: Карикатурата притеснява дори самите медии. Прекалено странна, прекалено свободна. Тази изразна форма трудно се контролира. Дори и в големите вестници карикатурите следват потока на консенсуса, за да не се поемат редакторски рискове. Рисунките в тези издания стават малко блудкави.
За разлика от карикатурите на "Шарли Ебдо", които не спират да измерват способността на обществото да носи на дързък хумор.