Подвигът на съвремието – с воля за живот да отглеждаш рози

Тихомир се прибирал със свой приятел от съседно село ,когато катастрофират и той остава на инвалидната количка за цял живот .От 15 години живее в Дома на инвалида в Стара Загора, но не е прекъснал връзката с родното се село. От десет години през месец май се завръща за там, за да обработва 6 декара с маслодайна роза, които сам е посадил. Всяка сутрин нагазва в калта с инвалидната количка, за да бере рози наравно с другите. Не се оплаква от живота, напротив - радва му се.

Тихомир Кирев: Повечето хора в моето положение точно това биха направили - биха си стояли в количките и биха си взимали пенсиите. И не биха си дали зор за нищо. Повечето хора естествено не биха могли да правят нищо, но аз имам тази възможност. Все още мога да се движа и не съм чак толкова зле физически, така че мога да върша някакви неща. Отглеждам си 6 декара рози. 7-8 приятелчета идват да помагат да ги обираме.

Тихомир не се спира до тук – обмисля и нови начини да работи и да си докарва допълнителен доход към инвалидната пенсия. Засега обаче ги запазва в тайна.