В село Бучин проход почетоха паметта на загиналите във войните

Паметникът е построен в през 1921, на него са изписани имената на 38 души от село Бучин проход - загиналите в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. По-късно през 1945 година е добавено още едно име – на Станислав Александров Нацев. Той е единствения човек от селото, загинал през Втората Световна война. Почти 100 години каменният войник стой на пост и напомня за подвига да загиналите герои.

Петър Соколов е роден 1935 година, и вече 82 години гледа от прозореца се войнишката фигура – дело на неизвестен скулптор.

Петър Соколов, жител на село Бучин проход: Роден съм 15-ина години след като е построен паметника. Това е родната ми къща - отсреща. И съм израснал с този паметник. И съм свидетел, на много нещо, който са ставали тука край паметника, пред паметника, зад паметника. Тука даже децата, обикновено се плашат от гробищата, защото близо са гробищата. Тука не ги беше страх децата, защото казват войника ни пази.

Паметникът е направен с дарения от хората в Бучин проход, а земята под него също е дарена от видния интелектуалец Илко Манолов. Годините обаче оставят своят отпечатък по зданието. Затова се налага то да бъде ремонтирано и обновено.

Бойко Борисов, кмет на село Бучин проход: Цялата тази стойка беше много пострадала в началото на демокрацията. Надписите са възобновени, всичко надолу, което е, гранита е изчистен и възстановен.

Въпреки че селото е малко, през годините с дарения хората в него са построили и черква, а сградата на пощенската станция от 1884 година е запазена и до днес и още се използва.

Бойко Борисов, кмет на село Бучин проход: Има в близост до селото чешма, където на времето до 60-те години си е стоял старият надпис, старата чешма, която след това е счупена и унищожена. Там е писало - и тук Левски е бил и тук вода е пил.

След големите дъждове през 2005 година чешмата е пресъхнала, а всички трудности, който изпитват малките населени места, свързани с инфраструктура и липса на препитание, не са чужди и за Бучин проход. В неговите 12 махали, в които живеят по-малко от140 души. Но продължават да пазят патриотичният дух и спомена за предците си.

В Калофер също пазят спомена за героизма на загиналите за свободата на България в сърцето си. Там бяха отбелязани 141 години от героичната гибел на Христо Ботев и славната му чета. Стотици се събраха в родния град на революционера за да засвидетелстват своята признателност. Честванията по традиция започнаха с изнасянето на бойното знаме на Ботевата чета.

Ася Николова, директор на Националния музей „Христо Ботев” в Калофер: На този ден не трябва да си казваме честит празник, а да казваме Бог да ги прости онези, които не пожалиха сили и младост, за да има днес свободна България.

Стойна Ванчева: За нас той е наистина икона. Можем само да се прекланяме пред него.

Много българи също се събраха на връх Околчица и извървяха по стъпките на Ботев и неговата чета. От Козлодуй през Враца и село Паволче до върха, и отново почетоха саможертвата на поета революционер. Цялата страна също застина в минута мълчание.