Поклонението пред Никола Анастасов е на 12 август в Сатиричния театър

"Усмивката на Сатирата", както го нарича колегата му Георги Калоянчев, изиграва най-емблематичните си роли в Сатиричния театър - сред тях са Лило от "Суматоха" и Лазар от "Януари" на Радичков, Колоездачът от "Когато розите танцуват" от Валери Петров, Санчо Панса от "Рицарят на печалния образ" от Стефан Цанев, Мамаев от "И най-мъдрият си е малко прост" по Островски. Той изпълнява главните роли и в пиесите на Станислав Стратиев "Сако от велур", "Римска баня", "Рейс" и "От другата страна".

Навръх 84-ия си рожден ден на 22 април доайенът на Сатирата отново се качи на сцената, въпреки крехкото си здраве, в спектакъла "Лека форма на тежка депресия" по текстове на Стратиев. След представлението той се обърна към публиката с думите: "Пожелавам на хората повече да се смеят. Смехът е превъзходството на човека!".

"Нашата професия е себераздаване, необходимост, вечна любов. . . " - написа тогава Никола Анастасов в медиите, припомнят от Сатирата и предоставят текста от актьора:

"На 22 април, рождения ми ден, отново съм на сцената на Сатиричния театър в спектакъла "Лека форма на тежка депресия" на любимия ми колега и приятел Станислав Стратиев. Моята рода са преселници от Охрид. Като най-важният персонаж от роднините ми бе чичо Спиро. Той беше професионален шофьор и караше сериозен автомобил. Всяка година, когато идваше, ми обещаваше, че следващия път ще ми донесе автомобила, който ще бъде за мен, за моите размери. Винаги искаше да се съобрази с моето желание. И аз бях готов на всичко. Едната година казваше: "Не ти донесох автомобила, защото не знаех какъв цвят искаш." Аз отговарях: "Червен". На другата година аз пак чакам. Той казва: "Абе, Коленце, всичко е готово, обаче остава да уточним - с клаксон ли да бъде, или с бибитка?" Аз отговарям: "Естествено, с бибитка!". После измисляше дали да е със странично огледало, дали друго нещо да има или да няма. . . и така минаваха годините. И този сладък лъжец чичо Спиро не ми направи автомобил като неговия и така си останах без автомобила. . . Но аз искрено вярвах, че този жадуван автомобил ще дойде. После с годините разбрах нещо много важно - че желаните очаквания са по-сладки от получените подаръци.

И така казах довиждане на моя детски рожден ден. Той обаче е тясно свързан с големите творци, които имат принос за създаването на този знаменит и мой любим театър - Сатиричния. Това са Валери Петров и Радой Ралин - родени на същата тази дата.

Играя вече 59 години в Сатиричния театър. Спомням си, че в началото Сатиричният театър тръгна трудно, имаше периоди, когато салонът беше празен и нямаше публика. Тогава ни пускаха да ходим на мач. Но постепенно театърът избуя и стана любим театър на цели поколения. Жалко, че много хора си отидоха, но идва ново поколение и аз вярвам, че нещата ще се развиват така бурно, както и тогава!

Аз съм човек, който не знае как се живее без сцена, защото цял живот съм живял все на сцена. . . И като направих изчисления - само на Сатиричния театър от основаването му до днес - 59 години играя в този театър. Малко се откъснах за два-три месеца, заради лечението, но иначе се чувствам разкошно тук. Не мога без моя си любим театър! Всеки актьор си обича театъра и това е хубавото, защото това не е натрапена професия, а нашата е любов, себераздаване, необходимост, вечна любов".

В памет на големия български актьор Никола Анастасов Българската национална телевизия ще излъчи тази вечер (9 август) от 20:40 часа филма на режисьора Зако Хеския „Тримата от запаса“.