НОВИНИ

Представиха доклада на БАН за АЕЦ „Белене“

Българската академия на науките излезе със становище - струва ли си продължаването на проекта АЕЦ „Белене“. Заключението на учените е, че новата централа може да бъде финансово успешна при 2/3-ти от общо 90 сценария, разработени от академията. Министерството на енергетиката ще предложи анализа за обсъждане и се надява догодина да има консенсусно решение по темата - такова, че в крайна сметка, да не бъдат загубени инвестираните до момента над 3 млрд. лева.

Цветелина Катанска
от Цветелина Катанска
18:18, 16.11.2017
Чете се за: 01:31 мин.
У нас

Проектът за изграждане на АЕЦ „Белене“ най-вероятно ще бъде размразен ,като отново ще се търси стратегически партньор на държавата. Това стана ясно след представянето на анализа на Българската академия на науките.

проф. Александър Тасев, ръководител на проекта към БАН: Най-лошият вариант би бил, ако нищо не се прави по този въпрос, ако наистина се реши, че това, което е взето дотук просто го заравяме и приключваме.

Като най-негативен вариант от БАН определят страната ни да се опита да продаде реакторите, които вече сме купили от Русия. Според изчисленията на учените, бихме били на загуба.

проф. Александър Тасев, ръководител на проекта към БАН: Тука става въпрос за стока, която се поръчва с точна спецификация и трябва да си отиде на мястото, за което е предназначена. Другото е, че обикновено производителят на оборудването, в случая и на реакторите, би бил по-добре да бъде и строителя.

От Академията са разработили над 90 комбинации и десетки сценарии. При две трети от тях, проектът „Белене“ има финансов смисъл.

;

Според изчисленията на БАН централата би била печеливша, ако е на стойност, по-ниска от 10,5 млрд. евро, а собственият капитал, инвестиран от държавата и стратегически инвеститор, е до 30%. Останалата част трябва да се финансира от заем с лихва не по-висока от 4,5%.

Според експертите токът от втората АЕЦ би струвал между 57 и 84 евро за мегаватчас, което е повече от два пъти в сравнение с цената на АЕЦ „Козлодуй“.

Друга причина да бъде поискано строителството на централата е нуждата от нови мощности, която би възникнала след 2030 г.

проф. Александър Тасев, ръководител на проекта към БАН: В България и в региона се очертава недостиг от 2000 мегавата базова мощност, която може да бъде ядрена, това е ясно.

Разбира се от БАН са предвидили и сценарии, при които България може да работи и със сега съществущите мощности, но не по-късно от 2050 г., когато ще излезе от експлоатация и последния блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Теменужка Петкова, министър на енергетиката: Ние не сме в хипотезата да решаваме дали на България ѝ трябва нова ядрена мощност, дали не ѝ трябва нова ядрена мощност. Ние сме в хипотеза, в която имаме площадка за този проект, имаме оборудване, което в края на миналата година платихме.

Петкова е категорична, че анализът на БАН ще бъде обявен за обществено обсъждане след февруари 2018 г. когато Академията ще публикува окончателния му вариант.

Теменужка Петкова, министър на енергетиката: Когато се взимат решения, които са свързани с такива мащабни проекти, дали ще се изгражда или не, това е решение, което трябва да бъде взето с консенсус, трябва да го вземем с ясното съзнание, че ангажираме поколения напред.

Петкова не успя да даде точен срок за окончателно взимане на решението за строежа на Белене,но смята, че то не трябва да се протака прекалено.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Полицията издирва момиче в неизвестност от два дни
Полицията издирва момиче в неизвестност от два дни
48 населени места в Северозападна България са без обществен транспорт
48 населени места в Северозападна България са без обществен транспорт