Горна Оряховица e един от малкото градове у нас, в който има модерно и отговарящо на всички съвременни условия общежитие за бездомници. Приютът е общински, построен е с европейски пари, и за една година е станал дом за 62-ма души без покрив. Служителите в приюта разказват, че виждат и чуват трогателни истории и тъжни съдби на хората, достигнали социалното дъно. Някои от бездомниците обаче успяват да се върнат към нормалния си начин на живот, намират работа и жилище.
This is a modal window.
Част от бездомните са зависими към алкохола, живяли години без покрив над главата. Други разказват, че носят бремето на тежката съдба. 23-годишният Емил Пенов от малък обикаля социалните домове и така се озовава в приюта.
Емил Пенов: Роден съм Пазарджик, израснал съм от 5- годишен в институции SOS детски селища – Трявна. До осми клас учих в Трявна, а след това дойдох във Велико Търново да уча в спортно училище. След 12- ти клас отидох да уча в Монтана. Майка ми е жива, но просто мен и по-големия ми брат не ни счита като нейни синове и ни захвърля на 5-годишна възраст.
Емил е работил като продавач и охранител в различни градове. Често обаче оставал без пари за квартира и нощувал буквално на улицата.
Емил Пенов: Трудно е да се каже за мечти. Аз една от мечтите си я сбъднах преди години пък не вярвах. Бях се записал в Търново към БФС, курсове за футболни съдии, не очаквах да си взема изпитите от първия път, но взе че ме си случи.
Сградата на приюта в Горна Оряховица струва над половин милион лева, осигурени от ЕС. Изглежда като модерно общежитие с приятни ст и удобни стаи, място за хранене и почивка.
Силвия Райкова, управител: Бездомните ни намират. Горна Оряховица е центърът на България и всички пътища на ЖП-то минават от тук. Просто се качват на влака и когато бъдат установени от органите на МВР, или от кондуктор, те биват свалени от влака точно в Горна Оряховица. И тъй като няма къде да пренощуват, нямат финанси, сами идват тук. Хора в приюта се водят много често от полицията, от бърза помощ, граждани ни сигнализират за лице, което пребивава в парк, на пейка, на автогара, гара. Осигуряваме две хранения – закуска и вечеря. Сградата е отоплява на газ, стаите са топли, слънчеви, повечето са с южно изложение. Никой от нас не е застрахован, че няма да стигне до тук. Имаме хора, които са в трудоспособна възраст, съдействаме им да им намерим работа и започват работа.
Шанс за нов живот има и за Емил. След като напусне приюта той ще отиде при леля си в пазарджишкото село Мало Конаре. Там го чакат две предложения за работа и квартира.