Да оцелееш след торнадо: разказ на оцелял след стихията в Алабама

3 март е ден, който 56-годишният Ранди и съпругата му Глория няма да забравят никога. Броени минути - с толкова са разполагали, за да се подготвят да идващата към тях стихия. Те били в дома си в малкото тихо градче Смитс, когато разбрали, че към тях приближава торнадо. Още не подозирали с каква безмилостна мощ ще премине през квартала им.

Ранди Ходж, оцелял от торнадото в Алабама: Видяхме торнадото да идва. Казах ѝ - Хайде, момиче, трябва веднага да влезем в тоалетната. Внукът ни Джош се обади от Мейкън, Джорджия и каза, че е на по-малко от километър от нас. Глория легна на пода, аз легнах върху нея и се молех - "Моля те, Господи, вземи ни всичко, но ни запази живи!"

Торнадото идва с ветрове със скорост над 270 км/ч. Изкоренява огромни дървета, помита домове и превозни средства, разпръсва на километри предмети и отломки.

Ранди Ходж, оцелял от торнадото в Алабама: Започнахме да се молим. След около 15 минути връхлетя първото торнадо. Звучеше като дизелов камион. Чуваше се тътен, всичко полетя във въздуха и след - вероятно около 30 - 45 минути видях, че наблизо са излезли хора да разчистват. Изкрещях им - момчета, идва още едно! Те избягаха. Второто торнадо звучеше като моя пикап, така да ви го опиша - не беше толкова зле като първото.

Сега всичко, което Радни и Глория притежават, е разпиляно наоколо. Ранди си е взел отпуск, за да разчисти терена. Много от съседите му са в същата ситуация. Електрическите кабели вече са поправени и отново имат ток. Остава да успеят да се справят с щетите. И с кошмарния спомен.

Ранди казва, че скоро ще се върне на работа и вярва, че полека - лека животът ще започне отново да тече в нормалния си леко скучен ритъм в Смитс, Алабама.