Новият френски посланик Ерик Льобедел: Макрон ще посети България скоро

БНТ: Г-н посланик, говорим с Вас седмица преди Деня на Бастилията. И така, Франция пак ли прави революция?

Ерик Льобедел: След седмица е нашият 14 юли. Отбелязваме превземането на Бастилията, но и националния празник, който обединява французите. Да, днес имаме нещо като революция. Но демократична и мирна. И същевременно - възраждане. Ново мнозинство, нова партия, ново поколение, ново равновесие между половете: никога досега не е имало толкова жени в Националното събрание. Революция, икономическа и социална, решена да сложи край на консерватизма в икономиката, който ни докара 10% безработица. И възраждане в дипломатически план, където ще се съсредоточим повече върху реализма и малко по-малко върху неоконсерватизма, който сякаш беляза дипломацията ни през последните години. И накрая, воля за европейско възраждане, защото президентът Макрон спечели с ясна про-европейска платформа. Накратко: Франция is back, Европа is back, както се казва на френски.

БНТ: А той, президентът Макрон, ще дойде ли наистина в България?

Ерик Льобедел: Президентът Макрон се срещна с премиера Борисов на 6 юни. Установиха се отношения на доверие, видях това. Мисля, че президентът разбира добре: България не може да бъде наричана “Източна Европа”; тук няма силни популистки и еврофобски течения. България е различна; тя има европейски основи. След разговорите президентът Макрон заяви, че ще стори възможното, за да дойде скоро. Във всеки случай, преди началото на Вашето председателство на ЕС, тоест преди 1 януари 2018.

БНТ: Какво означава новата френска политика за България: повече подкрепа или повече критика?

Ерик Льобедел: След срещата Макрон-Борисов влязохме в график. След френските избори идват германските. После ще се подемат силни френско-германски инициативи, свързани с ЕС. И когато почнем да ги прилагаме, следва програмата на Триото и българското председателство. Първото полугодие на 2018 ще е наситено в европейски план! И в това, което президентът Макрон нарича „Европа, която защитава“. Една по-активна Европа в отбраната, сигурността, опазването на границите, мигрантите и бежанците. Но и по-активна социално: да сближава, не да дели. Във всичко това България има какво да даде.

БНТ: У нас френският посланик по принцип не си мълчи. Такъв ли ще бъдете и Вие?

Ерик Льобедел: Един посланик говори, не крещи. Насърчава, не поучава. Стиловете може да са различни, но основата е една: френската дипломация излъчва едни и същи послания. Най-важното е обаче дипломацията да бъде ефикасна. Сещам се за един анекдот. Брежнев среща генерал дьо Гол; там са и външните им министри. Брежнев сочи Громико: „Знаете ли, генерале, ако сложа моя външен министър върху леден блок, той няма да мръдне, докато ледът не се стопи.” А генерал дьо Гол показва Кув дьо Мурвил: „Аз пък слагам Кув да седне на леден блок и ледът не се топи“. Това също е ефикасна дипломация. Но зад Вашия въпрос прозира темата за реформата и за борбата с корупцията. Ние знаем колко чувствително е българското обществено мнение към нея. Франция ще продължи да насърчава, подкрепя и подтиква към продължаване на реформите и борба с корупцията.

БНТ: Коя реформа: правосъдието ли?

Ерик Льобедел: Да, реформата на съдебната система. И борбата с корупцията. Имаше такива опити при второто правителство на г-н Борисов. И ако тези опити придобият реални очертания, Франция ще ги насърчи

.БНТ: Как ще изразявате мнението си: публично или при закрити врата?

Ерик Льобедел: В най-подходящият формат за ефикасна дипломация.

БНТ: България може ли да очаква скоро да бъде приета в Шенгенското пространство и в еврозоната?

Ерик Льобедел: За еврозоната: може да очаква да влезе в предверието, т.е. да се присъедини към механизма ERM 2, което после ще осигури влизане в еврозоната. Президентът Макрон подкрепи България затова. Четох интервюто на министър Горанов за “Капитал” с моя малък речник и съм готов да се съглася с етапите и предимствата на членството. И за Шенген президентът Макрон беше ясен. Подкрепя усилията на България в рамките на необходимите условия.

БНТ: Дали ядрото на Европейския съюз ще зареже периферията да се оправя както може?

Ерик Льобедел: Този важен въпрос е рожба на недоразумение. Европа, нашата Европа, както я виждаме французите и българите, е основана на солидарност и сближаване. Това са основни принципи. Когато не ги споделяш, или излизаш, както за съжаление искат да сторят британските ни приятели, или гледаш на Европа като супермаркет. Ама това е тясно разбиране! След доклада на Еврокомисията за петте сценария дебатът се насочи в неправилна посока. Всъщност нито един от сценариите не предвижда “Европа на две скорости”. Но точно това понятие изплува, вместо да говорим просто за по-гъвкава Европа на сближаване и солидарност. Сега за „периферията“. Имах късмета да представлявам Франция и във Финландия. Тя се намира в другия край на Европа, но няма синдром на периферията. Възприема себе си като пълноправен член. Синдромът на периферията трябва да се преодолее. България да осъзнае, че става много по-централна в Европа. И в момента го прави. Излиза на все по-преден план: и спрямо важни страни като Турция и Русия, и в ситуацията в Черно море, и в охраната на външните граници на Съюза.

БНТ: В наши дни периферията е важна.

Ерик Льобедел: “Периферия” не е подходящо понятие, защото има отрицателен смисъл. Бих казал по-скоро държава на първа линия, на първи план. Първи пост.

БНТ: Отскоро сте в България. Какво все още не можете да разберете тук?

Ерик Льобедел: Дипломатът трябва да учи бързо. Да говори, но и да мълчи. Да слуша, учи и разбира. Включително езика. Неслучайно харесвам българския израз „Най-бързите бегачи са тихите“. Означава да се адаптираш по-бързо, да разговаряш и слушаш. Покрай това, още в началото си дадох сметка, че не разбирам този синдром на периферията. Не разбирам и усложненото отношение към историята, тенденцията понякога да се преувеличават измеренията на турското робство, колебанието да се гледа напред, в бъдещето. Така слушайки, разговаряйки, разбирам, че българските власти и българите са вече решени да се обърнат повече към бъдещето. И ето, връщам се на ролята на дипломата: да слуша, да разбира и да подкрепя тази тенденция.