Спомен за Кристиан Таков

Кристиан Таков ни напусна на 11 юли след 5-годишно боледуване. Пред обществото и пред камерите в този период Таков не изглеждаше болен. Напротив, той продължи активната си преподавателска, правна и обществена дейност. Беше част от кабинета на президента Росен Плевнелиев от 2012 до 2017 г., стана председател на Арбитражния съд към Българската търговско-промишлена палата през 2014 г., а преди по-малко от година беше и сред учредителите на “Да, България”.

Сякаш болестта за него беше едно от многото обстоятелства, с които той ежедневно се опитваше да се пребори - редом с посредствеността, безправието, несъвършенствата в образователната и съдебната система и обществените недъзи.

Според християнските вярвания духът на Кристиан се извиси над земята тази събота, когато се навършиха 40 дена от смъртта му. Но духът на юриста, общественика и активиста Кристиан Таков отдавна се беше извисил над злободневието и дребнотемието.

Богатата кариера и житейски път на Таков трудно могат да бъдат описани в един текст. Най-добра представа за него обаче можем да придобием през очите на хората, които го познаваха лично - неговите близки, приятели, студенти и журналисти, имали удоволствието да разговарят с него.

Спомен за Кристиан Таков:

като човек

“Кристиан беше много духовен човек. Ориентиран към нематериалните неща. Той беше отдаден като приятел и топъл като човек. С него винаги беше удоволствие да се общува, той проявяваше истински интерес към другите хора. Беше много смел и принципен, но в същото време и много мек и състрадателен като приятел. С него се разбирахме с половин дума и се радвам, че други хора, които не са имали щастието да бъдат приятели с него, разбират какъв беше Кристиан – рядко светла личност”.
Стефан Тафров, дипломат

като калиграф на думите и делата:

“Кристиан обичаше писалките – обичаше онези старомодни изящни инструменти за писане, до които всяка съвременна клавиатура изглежда като грозноват, грубо скован нар, на който не би поседнала нито една муза. Обичаше тяхната непреходна елегантност. Обичаше ексцентричната им в своята непрактичност красота. Всъщност обичаше ги без да обяснява защо. Вероятно, защото мислеше, че педантичната дисекция на всяко чувство е най-сигурният начин да го убиеш. Вероятно, защото знаеше, че “това, за което намираме думи, е вече мъртво в сърцата ни“. Обичаше ги с постоянството на възрастния и с удивлението на дете. Обичаше да им се любува, изложени дискретно на някоя витрина. Обичаше да ги ползва под любопитния поглед на лампата на бюрото си. Обичаше да си мисли и говори за тях, да ги получава, да ги подарява. Обичаше възможно най-тънките от всички писци, зад чиято деликатност се криеше неподозирана издръжливост. Обичаше различните цветове мастило, защото животът бе твърде многолик, за да бъде описван монохромно. Обичаше да ги държи в ръце, знаейки, че друг ги е държал преди него и друг ще ги държи след него – все едно са стара италианска цигулка... или палка за щафетно бягане. Просто обичаше писалките. По необясними причини. Или поради много причини, както е с всяка любов. Но сега, когато пръстите ми се реят колебливо над клавишите, започвам да си мисля, че всъщност най-много ги обичаше заради изкусителния риск, който човек поема с тях... заради предизвикателството да напишеш изречението на живота си чисто, решително и смело, но с ясното съзнание, че имаш право на един единствен опит без никаква възможност да изтриеш или редактираш грешките .... и че веднъж положено, мастилото ще остане завинаги или като калиграфски знак, или като петно. Неговият почерк бе безупречен.“
Роси Михова, филолог

като събеседник:

“Кристиан беше един от малкото хора, които в непубличните и публичните си разговори казваше едно и също.Редното и нередното, порядъчното и онова, от което му се повръщаше, си беше едно и също. А съм виждала доста хора, които в публичния си живот се възмущават от неща, които сами вършат, но не толкова публично.И не на последно място - Кристиан нямаше никакви илюзии нито за средата тук, нито за хората, нито за възможностите им. Но това не му попречи да иска да се променим. Не знам дали вярваше, че това ще стане в обозримо бъдеще.“
Полина Паунова, журналист

„За Кристиан Таков бях чувала от негови колеги юристи и от мои приятели – студенти по право. Първата ми „среща“ с него като съдебен репортер беше след коментар в блога му: „Успелият млад човек и неуспелият Конституционен съд“ през 2013 година. Писах му във Фейсбук, но той отказа интервю по „Хоризонт“ , защото не бил „предводител“. След време започна да говори и така направих първите си интервюта с него. Говореше различно, без клишета, реагираше на въпроси. Последното ми интервю с Кристиан Таков беше около учредяването на „Да, България“. Първо ми отказа, после размисли и ми писа, че ще говори. Беше откровено интервю за новите проекти, за елитите, за комунистическите биографии. Моят цитат е от това интервю в „Преди всички“ по „Хоризонт“: „Елитната част от нашето общество в момента се е нацупила като дете, на което не са изпълнили прищявката. Преодоляването на самомнението и елитарността е изключително предизвикателство. Това трябва да се премахне, защото това е суета, това е грях. Как ще го преодолява всеки един, това си е негов проблем“
Силвия Великова, журналист

като интелектуалец:

“Като приятелка на майката на Кристиан имах рядкото удоволствие да го познавам и разговарям с него. Срещи в Германия, срещи в София. Винаги оставах запленена от магьосника Кристиан, от цялото негово елегантно присъствие, красивия тембър на гласа, леката усмивка с която говореше, и един необятен океан от мисли и енциклопедични познания за изкуство, музика, театър, живопис. Беше безкрайно скромен, този духовен аристократ. Благодарна съм на съдбата, която ми даде възможност да се докосна до този титан на духа, който винаги ще буди възхищение и преклонение в мен. Дълбок поклон.”
Б. Братанова, оперна певица

като оратор

“За съжаление по програма доцент Таков не ми преподаваше, но това не е спирало мен и мои колеги да ходим на негови упражнение. Имаше нещо обаятелно в упражненията му, събираха се толкова много хора, че предопределените зали ставаха малки, а на студентите ни се налагаше да стоим прави. Успяваше някак си да прикове всички, държеше ни напълно погълнати в материята до самия край. Някак респектиращ беше начинът, по който говореше, вдъхваше ни доверие, учеше ни да мислим, да разсъждаваме самостоятелно, да бъдем критични, да прилагаме на практика знанията си, "защото студентите учат теория, но не знаят как да я прилагат на практика" (цитат от предговора на книгата му "Как се решава частноправен казус").
Теодора Климентова, студент по право в СУ

като съмишленик:

“Споменът, който завинаги ще ми остане от Кристиан, са няколкото минути, в които останахме насаме след учредяването на “Да, България”. Не искам да говоря политически, а да акцентирам, че това е последният проект, в който той се впусна. След учредяването бяхме останали само двамата на стълбите на подиума. Бяхме много изморени, но си поприказвахме. Гледахме се с голямо спокойствие и вяра. Аз го попитах “Как си?”, защото знаех, че е болен, а той спокойно ми отвърна “Добре съм”. Беше ми ясно, че се опитва да ни успокои, всички около него, които се притеснявахме. В този момент аз мислих, че Кристиан ще е вечен. За мен нямаше начин той да си отиде. Просто не можеше, болестта нямаше право да надделее. Поглеждайки назад си давам сметка, че до последния миг той се бореше за България. До последно ни даваше кураж, а сега наистина оценявам привилегията, която съм имала тогава - няколко минутки с него, да поседнем и да си поговорим за последно.”
Мануела Малеева, тенисистка

като юрист и преподавател

“За Кристиан Таков чух още първата година в Университета. Беше млад асистент и вече звезда сред студентите. Първото ми впечатление беше елегантният му стил – винаги носеше костюми от три части и ярки вратовръзки. По коридорите често го поздравяваха, а той отвръщаше с лъчезарната си усмивка. Година по-късно във връзка с един казус проучвах уредбата на съпружеската имуществена общност и по-специално въпроса дали предприятието на едноличен търговец влиза в нея. Наличната правна литература не даваше еднозначен отговор.

Така попаднах на една статия на Кристиан Таков от 1992. Само на няколко страници беше успял да обясни института по-добре от всички автори, които бях прочел преди него. От аргументите му не оставаше съмнение, че търговското предприятие е извън съпружеската имуществена общност. Върховният касационен съд потвърди този извод в свое тълкувателно решение през 2001. Тази статия първа ме впечатли с две отличителни за академичната работа на Кристиан Таков характеристики: аналитичното и подредено правно мислене и богатия изказ. Първото е обогатило всеки юрист, учил се да решава казуси и да разбира правото с помощта на Таковите схеми, графики и таблици. Второто е източник на наслада за всеки негов читател или слушател. В трети курс посещавах два семестъра упражненията на Кристиан Таков по облигационно право.

Така за пръв път се сблъсках със Сократовия метод на преподаване, което улесни впоследствие адаптацията и успешното ми завършване на право в американски университет. При очевидните си ораторски умения, Кристиан Таков се изкушаваше да вземе думата предимно за да насочи дискусията с въпроси. Макар да ходех на упражнения подготвен, той редовно успяваше да разколебае чутото на лекции и прочетеното в учебниците и да провокира по-задълбочено мислене, обсъждане, търсене в коментари, статии, монографии, включително по отменени закони и източници от други правни системи. При все че с времето се сприятелихме, в началото ми беше неловко да му говоря на “ти”. Въпреки че учих и практикувам право в няколко юрисдикции, Кристиан Таков е най-задълбоченият и широко скроен юрист и най-добрият преподавател по право, когото познавам. Щастлив и горд съм, че съм негов ученик и приятел.”
Николай Янев, юрист

като непримирим боец

“Кристиан беше мой преподавател, експерт, чието правно мнение съм търсил многократно, приятел, чийто съвети са били безценни за мен. Но най-важният урок, който ми остави, бяха последните му месеци. Дни преди смъртта си, той беше готов да се впусне в надпреварата за нов Висш съдебен съвет – не защото имаше подкрепа или шанс за успех, а защото поемаше отговорност за другите, защото беше обратното на ширещото се малодушие, защото знаеше, че доброто винаги е нечие лично усилие. Той знаеше, че времето не е въпрос на количество, а на качество – не става дума за това колко ти остава, а как го изпълваш със смисъл. Кристиан не се даде на болестта, не се щадеше и не се пестеше. Не само, че не трепна пред лицето на задаващия се край, но винаги се грижеше околните да не се боят за него. Използва всяка възможност да дава от себе си. Говореше и пишеш със съзнанието, че всяка негова дума е време, превърнато във вечност. С всеки ден го виждах не по-слаб и измъчен, а по-щедър и великодушен. Пред лицето на настъпващата смърт, Кристиан беше.”
Христо Иванов, юрист и политик

Емблематични цитати на Кристиан Таков:

"Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен.

Посоката обаче е ясна за всекиго. И затова всеки трябва да участва.

Там, където е.

С каквото може.

По какъвто начин реши.

А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже после, че не е разбрал.”

"Поход на справедливостта", ноември 2013

„Ако изберете светлата страна, ще ви е трудно, вероятно бедно, може би самотно и – със сигурност – несправедливо. Награда не се предвижда. И въпреки това този избор неизменно го прави голяма част от вас. Така че, бъдете спокойни – изборът е ваш. И не търсете оправдания. Защото изборът е ваш.”

Обръщение към Випуск 2010 на Юридическия факултет, Софийски университет “Св. Климент Охридски”

"Няма край усилието за реформи. За да запазвате нивото на доброто и справедливото вие трябва ежедневно да правите нови и нови промени, да нагаждате системата, да я подобрявате, да запушвате течовете, които неизбежно и непрестанно се появяват в корпуса й.

Пред студенти от Великотърновския университет, 09.05.2016 г., дискусия “Съдебната реформа – а сега накъде?”

"Безусилно полученото право е като децата, донесени от щъркела – което щъркелът е донесъл, може да се отнесе от лисицата или от лешояда. Майката обаче, която е родила дете, не дава да й го отнемат. Така и народ, който е трябвало да отвоюва права и институции с кървав труд, не ще позволи да му ги похитят. Затова може да се твърди: енергията и любовта, които един народ питае към правото си и с които го защитава, зависят от усилието и напрежението, което то му е струвало. Не простият обичай, а жертвата е, която кове най- здравата свръзка между народа и правото му."

Рудолф фон Йеринг, "Борбата за право", превод – Кристиан Таков

“За самотниците, повели борбата за право

В такива условия съдбата на малцината, осмелили се да приложат закона, се превръща в истинско мъченичество. Тъкмо енергичното им правно чувство, което не им позволява да разчистят терена за произвола, се превръща за тях в проклятие. Изоставени от всички онези, които би трябвало да са техни естествени съратници, те стоят съвсем самотни срещу беззаконието, отгледано от общата леност и страхливост и дори с тежки жертви да смогнат да откупят поне удовлетворението, да са останали верни на себе си, наместо признание редовно жънат подигравки и ехидство. Отговорността за такова положение не е върху онази част от населението, която престъпва закона, а върху онези, които нямат смелостта, да го защитят. Не неправдата, която прокужда правото от престола му, трябва да обвиняваме, а правото, което се примирява с нея. И ако трябва да преценя двете повели „не твори неправда“ и „не търпи неправда“ с оглед практическото им значение за оборота, бих ги подредил така: първо, не търпи неправда и сетне, не твори неправда.”

R. v. Jhering, Der Kapmf ums Recht, превод: Кристиан Таков (в памет на Тео Пиперков)

“Завършвате в странно време. Време, в което аргументацията е без значение, защото е надделяна от надвикване. Време, в което словото не се ползва за казване, а за лъжа. Време, в което закони се приемат заради тясногрупови интереси и това не се дори и крие…

…Институциите – а правото в голяма своя част живее чрез институциите – са в трагично и небивало състояние. Такъв упадък, такава парализа и най-страшното – такова неуважение към институциите – не е имало нито в Царство България, нито в Народна република България, нито в Република България...

…Можем да продължим с политическите партии, средното образование, болниците, футболните отбори, детските градини и общото събрание на етажната собственост. Можем . Можем с тежка въздишка да обобщим „Всичките са маскари“ и да си сипем третата ракия.

Не сте ли се обаче замисляли за едни думи, написани от Алеко Константинов – „Брееей! Хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Ашколсун! Браво!“ Сигурни ли сте, дали всъщност презирате описаните досега герои или всъщност им се възхищавате?

Ще продължа с едни думи, станали вече популярни – „Атина е такава, защото атиняните сме такива“…

...И тъй като възрастта ми го предполага, а възможността да говоря пред вас ме изкушава, ще си позволя да ви досадя с няколко препоръки:

1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие. 2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа. Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте…

…3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. А ако вече сте пуснали някого – поне го контролирайте. Не се гнусете да участвате в управлението. То е ваш дълг и необходима тегоба…

… 4. Не се вторачвайте в лошите примери, като недосъзирате светлите…

…5. Правете, което трябва, да става, каквото ще. Може и да е банално, но е вярно... … 6. Не чакайте бързи плодове от усилията си. Често от стремежа ви ще излезе нещо много по-различно от очакваното. Радвайте му се. Не бъдете в плен на предварителните си представи…

…Успехът не е на края на 100-те метра спринт, а на 42-ия километър на маратона.

... За да завърша с нещо западно и купешко – Le droit, ce n`est pas la loi. (Правото, това не е законът).

Пазете правото. Включително и от закона.

А дано то ви огорчава сравнително рядко.”

Към абсолвентите от Великотърновския университет, 5 юли 2014 г. (акценти)

Кристиан Таков си отиде, но примерът му остава. Макар и да не му достигна време, за да довърши всички битки, които водеше за една по-добра, честна и справедлива България, той пробуди в много от нас пламъчето на вярата, че рано или късно принципите и доброто ще надделеят, въпреки всичко.

Дълбок поклон!