Тази вечер "В кадър": "Енергетика под пара"

Единствената рафинерия у нас също е руска - собственост на "Лукойл". Ядрената централа работи с уран от Москва, въпреки че при ядрената енергетика ситуацията е по-особена. Уранът се води внос, но също така се третира като независим източник на енергия за страната, която го ползва.

Заради високата степен на зависимост, българската енергетиката е подложена на непрекъснат риск. Последният пример е от 2009 г., когато през януари страната ни остава за повече от три седмици без внос на природен газ.

Налага се производството на индустрията да бъде спряно, икономиката търпи милиони загуби. Топлофикациите преминават от природен газ на мазут, който е силно замърсяващ. И всичко това заради конфликт между Русия и Украйна. Конфликт, който продължава и през тази година. Нещо повече, според международните информационни източници хранилищата на Украйна са почти празни, което означава, че при по-сурова зима и нов конфликт с Русия, газът отново може да бъде спрян. Именно през Украйна минава единствената засега тръба към България - газопроводът "Дружба".

От 2009 г. до момента страната ни прави опит да диверсифицира доставката на природен газ. Досега - безрезултатно. В средата на ноември беше пусната единствената изградена нова газова връзка между България и Румъния. Тя обаче не е от никаква полза за София. Причината - газът може да се движи само в една посока - от Русе към Гюргево, защото налягането в румънската система е по-ниско от това у нас. За да проработи и в обратната посока е необходима компресорна станция на румънска територия. Няма планове да бъде изградена такава все още. И докато отоплението на страната зависи почти изцяло от доставките на природен газ, то при енергетиката водещо място заемат въглищата.

Над 40 на сто от тока у нас се произвежда от ТЕЦ. Най-голямото находище се намира в т.нар. Маришки басейн, а най-големият производител са държавните"Мини Марица изток". Предприятието обаче от години не е в добро финансово състояние и няма достатъчно средства, за да инвестира в изследването на нови находища.

Вторият по важност източник на енергия е уранът за АЕЦ "Козлодуй". Ядрената централа произвежда около 30% от тока у нас. В момента атомната компания модернизира двата си работещи блока - пети и шести, за да могат да работят още десет години след изтичане на първоначалния им срок на експлоатация. Той изтича през 2019 г. и 2021 г. Така реално ще имаме сигурен източник на ядрен ток още десет максимум двадесет години. След това трябва да се мисли за нови мощности.

Възобновяемите енергийни източници вече произвеждат над 16% от тока у нас. В категорията не се включват големите водни централи. Цената на тока от тях е в пъти по-висока.

България е поела ангажимент към Брюксел да постигне над 16% на сто потребление на зелен ток до 2020 г. Оказва се, че планът е преизпълнен още през 2012 г. заради лошо планиране. Лошо е планирането, защото няма цялостна визия за развитие на енергетиката у нас. Всъщност има енергийна стратегия, но тя така и не се изпълнява. Според нея трябва да бъдат развивани всички източници на енергия у нас, без обаче да е оказано как ще се случи това. Филмът завършва с въпросът без отговор - през тази тежка зима енергийната система издържа, но дали ще бъде така през следващата година?

"В кадър": "Енергетика под пара", сряда, 8.02.2017 г., 22.25 ч. - един филм за енергийните ресурси на България.

Автор: Цветелина Катанска
Оператор: Борислав Георгиев
Режисьор: Николай Василев