Уличните артисти Destructive Creation: Изкуството ни не е украса за един ден!

Destructive Creation е група от млади артисти, нашумяла най-вече с изрисуването на паметника на Съветската армия. Те наричат проекта си "В крак с времето".

След това те правят много легални и нелегални свои проекти. Искат изкуството им да говори вместо тях и смятат, че е важно да правиш, преди да кажеш.

Свикнали са нещата им да изчезват бързо и казват, че беседката за срещи на "Ангел Кънчев" е най-издържалият във времето им проект.

Не са настроени негативно и са на мнение, че повечето хора оценяват хубавите неща. Смятат, че тези, които чупят, са единици.

Какво още каза член на групата улични артисти вижте в интервюто, направено специално за news.bnt.bg.

Как стигнахте до проекта с беседката?

Destructive Creation: Първият проект беше в Княжевската градина, там направихме две камили, които са катерушки, боядисани и двете с израелското и палестинското знаме по темата конфликта между двете страни. Вторият ни проект е най-известният ни - "В крак с времето" – изрисуваният с комикс герои паметник на Съветската армия. Имахме пауза от около година. След това направихме беседката. Тя е организирана в рамките на фестивал, тя не е несъгласувано изкуство. Тази беседка е част от Sofia Contemporary. Преобразената полицейска вишка беше най-успешният ни проект и издържа във времето най-много. Той е и най-практичният и харесван, понеже повечето ни други проекти са с послание, не са с практическа стойност.

Какво ви отне да направите тази беседка?

Destructive Creation: Направихме проекта в рамките на три дни, просто такъв ни беше срокът. Беше изцяло финансиран от фестивала. Това и беше първият ни сблъсък с професионалисти, срокове и бюджет. Беше много интересен самият процес, защото там се сблъскахме с всякакъв вид трудности и положителни неща, които включва колективната работа. Възникваха сблъсъци помежду ни, но пък положителното беше, че някои хора се включваха, защото харесваха инициативата. Този проект е свързан и е в основата на развитието на Destrucrivе Creation.

Оттам тръгнахме да работим повече и създадохме и другите си проекти. Беседката беше направена за хората. Тя все пак е изоставена будка за регулировчик. Просто никой не я ползваше и ние изградихме вътре конструкция от дърво, направихме пейки и саксии с цветя. Беседката беше много пъти разваляна. Ние сме я оправяли много пъти, като са ни помагали и просто хора, които я харесват. Тази беседка се превърна в уникално място за София. Много хора ходеха да си почиват в беседката, но проблемът беше, че не се почистваше, но това е нормално за всякакви такива градски пространства, които се използват повече.

Беседката се преобразява и за втори път в инициатива за пчелите, разкажи ни повече за това?

Destructive Creation: Да, това е последното преобразяване на беседката. Направихме го като част от кампания за популяризирането на проблема с изчезващите пчели. Направихме я в стил, напомнящ за този проблем.

Каква е причината беседката да изгори, според теб?

Destructive Creation: Още предишни пъти, когато сме я чистили, имаше следи от пален огън там. За мен това е разбираемо, доскоро и ние сме правели такива неща. Много вероятно е да е изгоряла така случайно. Не виждам причина да е целенасочено изгарянето. Не можем да го оправдаем обаче напълно това нещо, защото това е едно хубаво място унищожено по такъв начин. Нито една друга такава вишка не е запалена. Те си стоят и хората не ги забелязват даже. Изгарят такива хубави места. Това се случва непрекъснато с някакви наши проекти. Будката за почивки ни е най-дълго издържалият проект.

Защо спoред теб беседката е махната, без да ви попитат, все пак вие имахте проект, който гласеше „И да ги счупят, пак ще ги поправим“?

Destructive Creation: Преди време направихме едни пейки на "Седмочисленици" (църквата "Св. Седмочисленици" - б.ред.") и

написахме: „И да ги счупят, пак ще ги поправим". Това е на база шопските поговорки и шопското твърдоглавие – И сам да съм в рейса, пак ще се бутам. Но ако обърнем този начин на мислене в друга посока, ще получим позитивно твърдоглавие. Да, нещата се развалят, ние ги поправяме. За съжаление понякога нарочно се чупят. Но не трябва да изпадаме в крайности и да смятаме, че всички чупят и никой не пази. Реално това не е вярно. Повечето хора пазим и оценяваме труда на другите, оценяваме хубавите неща. Ние не приемаме лично разрухата от хората, а по-големият проблем за нас е отношението на общината към тези процеси. Много от нещата, които правим, се поставят нелегално или полулегално. Ние, разбира се, го правим с ясното осъзнаване, че общината може да премахне проекта ни. Това е напълно адекватно.

Destructive Creation: Ние не можем да бъдем сърдити на общината, че маха нещо, за което нямаме разрешително. Но общината има особено отношение към някои наши проекти - Например инсталацията с противогазите, посветена на годишнина от катастрофата в Чернобил. Направен е ремонт на НДК и инсталацията с противогазите изчезва, а е в брошурата за кандидатстване на София за европейска столица на културата. Нямаме нищо против наше творение да бъде използвано за някакъв вид реклама на София, не сме против и да бъде премахнато. Но имаме против, когато то се премахне, а е използвано за реклама на София.

Беседката не е направена нелегално, тя е част от фестивал, как ще коментираш действията на общината в тази насока?

Destructive Creation: Беседката за срещи е част от фестивал, който е финансиран и от институции по Оперативна програма „Регионално развитие“. Има организатори на този фестивал, които инициират това да се случи. Има куратор, избрал артистите. Т.е. получава се, че без да се пита авторът, с неговата творба се случва нещо, маха се, без да се уведоми авторът. Изкуството не е просто някакъв боклук на земята, който да изхвърлиш в кофата или да го вземе някой служител. Изкуството е плод на творчески процес и ако ще го изчистваш, трябва да се посъветваш с автора или да се убедиш, че е вандализъм. Но ако го използваш, трябва да признаеш и автора. Иначе ние много добре сме работили със Столична община, даже служители оттам са привърженици на изкуството ни.

Разкажи ни за историята на беседката извън България, докъде стигна тя?

Destructive Creation: Този проект беше много харесван. Той е заснет за визитката на България за френско-немска телевизия, мисля, че беше "АРТЕ". Телевизия "АРТЕ" дойде специално в България, за да заснеме визитка на страната ни. Те снимат визитки на всяка една европейска страна заради европейските избори. Снимат артисти от всяка една страна от ЕС. Българските артисти за визитката на страната ни бяхме ние. Едно от нещата, които показахме, беше беседката. Това нещо са го гледали в Австрия, в Германия, Франция, като пример за това как изглежда България. В следващия момент то просто е премахнато и вече не съществува.

Как се гледа на изкуството днес?

Destructive Creation: На изкуството не се гледа като на изкуство, а като някаква украса на града, която като си свърши работата, може да се изчисти. Това нямаше да е проблем, ако не се тръбеше, че в София се случва култура. Двойнствеността е проблемът, хем се акцентира върху градската култура, хем изчезва, без никой да се интересува къде.

Бъдещи проекти планирате ли?

Destructive Creation: Една от причините да не разказваме за следващи проекти е, че е навик на всички хора да разказват за плановете си, но често да не ги осъществяват. Това е масов проблем, в който не искаме да участваме. Затова не обсъждаме и не обявяваме проектите си. Все пак може да развалим и нечии очаквания, ако не успеем да ги завършим, проектите. Иначе непрекъснато има нови идеи и не смогваме да ги осъществяваме. Но жалкото е, че можем да спрем да правим неща в София именно заради цялата система, която ни препъва. Това ще е наистина неприятно.

Кадри и снимки от създаването на проектите ни предоставиха Destructive Creation.