Доц. д-р Чорбанов обясни, че съществуват ваксини за постоянни вируси, които не се изменят, като пример за такива е полиомиелитът. Затова срещу тях има постоянни ваксини. От друга страна, вирусите на грипа са различни, заради което е трудно да се направи универсална ваксина. Той допълни, че в РНК на вируса на грипа все пак остават общи части.
Доц. д-р Андрей Чорбанов, Институт по микробиология към БАН: Със силата на биоформатиката може да се проследи цялата му секвенция и да се види, че във всички грипни вируси от група „А“ има части, които не се променят. Те трябва да представляват и участък, който имунната система да атакува.
Вирусите от група „Б“ не са разпространени в Европа, допълни той.
Разработката на ваксината в България ще стане сравнително трудно и на висока цена, заяви проф. Найденски, директор на Института по микробиология към БАН.
Проф. Христо Найденски - директор на Института по микробиология към БАН: Нямаме този иновативен усет, когато имаме научно откритие, бързо да го предвижим през цеховете.
;
Идеята е, че този тип ваксини не минават през стандартния процес, при който патогенът се убива и се взимат онези компоненти от него, които са нужни за ваксината, допълни доц. Чорбанов.
Доц. д-р Андрей Чорбанов, Институт по микробиология към БАН: Цената на една такава ДНК ваксина е в пъти по-ниска.
Учените отбелязаха, че ваксината е на прототипен модел, при който се тества върху хуманизиран модел на мишки и тя работи. Опитите с хора не са в капацитета на БАН, както и да се направят патенти и т.н., заяви доц. Чорбанов.
Екипът на учените се състои от около 15 души и е международен.
Чуй новините
Подкаст
