Албания да признае българско малцинство, иска външната комисия на ЕП

На заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент в Доклада относно доклада на Комисията за Албания за 2016, са били приети поправки на Андрей Ковачев, свързани с правата на историческото българско малцинство в Албания и изграждането на паневропейски транспортен коридор VIII.

Официалният текст на приетата поправки гласи:

- отбелязва, че са необходими допълнителни усилия за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство;

- препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика;

Българите в Албания, които по неофициални данни са между 50 000 и 100 000 души, чакат от десетилетия да бъдат признати за официално малцинство.

Ковачев уточни, че през 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, двете страни подписват заключителен протокол, в който дословно се заявява следното: "Чл.1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания."

Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава до днес е поставян неизменно. Сред въпросите, които са от чувствителен характер за българската страна и двустранните отношения, е въпросът за правата на лицата от български етнически произход. В Албания официално са признати три национални малцинства (гръцко, „македонско“ и сърбо-черногорско), както и две етно-лингвистични – ромско и влашко/арумънско. Българската етническа група не е призната.

Според Ковачев, зачитането на правата на малцинствените общности е един от най-важните критерии, които кандидат-членките трябва да изпълнят за да могат да се присъединят към ЕС.

"В тази връзка, в Албания не трябва да се допуска дискриминация към етнически малцинства, включително и към българското, единственото непризнато историческо малцинство, което от десетилетия чака да бъде признато“, казва Ковачев.

Другата поправка, която беше приета гласи: препоръчва на компетентните органи да ускорят изграждането на големи инфраструктурни проекти като железопътната връзка и модерната магистрала между Тирана и Скопие като част от Коридор VІІІ; това е от интерес за България, която последователно поставя въпроса за необходимостта от систематични и целенасочени усилия за изграждане на всички отсечки по протежението на Коридор 8, който трябва да свърже Албания, Македония и България от гр. Дуръс до гр. Бургас.

Докладът предстои да бъде гласуван по време на пленарната сесия на ЕП през февруари в Страсбург.