"За" и "против" спорната Истанбулска конвенция

д-р Борислав Цеков, член на правните съвети при президента и омбудсмана: Това обсъждане е закъсняло и постфактум и след като възникна едно обществено напрежение, противоречия и полемики, не се прави ефективно обсъждане. Големият укор от моя гледна точка е към Министерството на правосъдието, което в ранните етапи на обсъждане, на подготовка за ратификация и т.н. са провели обсъждания в един доста ограничен експертен кръг с организации, които имат своето място, но изразяват частични интереси, отделни социални групи, а не е потърсен плурализма. За мен те са една отделна, малка част от обществото, а организации, институции, включително вероизповеданията и БПЦ, които са легитимен глас и би трябвало да бъдат считани за легитимен глас в демократичната обществена дискусия, защото изразяват мнението, ценностната ориентация на значителни части от обществото, не са поканени.

доц. Алексей Пампоров, БАН: Обсъждането не е закъсняло, то е изненадващо и ненужно в някакъв смисъл. Защото такива обсъждания имаше много отдавна през последните 3-4 години, включително БПЦ. През 2015 г. БПЦ участва на форуми и представители, които всъщност подкрепят тази конвенция, но не се е чуло. Сега се чу по един погрешно интерпретиран начин. Има много вини в дадения случай. Едната от тях е в превода на "джъндър" и тя не е вина на преводачите, които сега са превели конвенцията. В България, когато термина влиза за пръв път в употреба няма еднозначно превеждане. И когато на преводачите им се наложи да приложат нещо, те не знаят какво да приложат. Терминът "джендър" присъства по няколко начина преведен, което подвежда, поражда объркване.

Свързани статии:

Обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Истанбулската конвенция

В Софийския университет се проведе обществена дискусия по...

17:31, 23.01.2018

Чете се за: 00:25 мин.