За или против машинното гласуване?

Критиците го обявяват за излишно и твърде скъпо технологично украшение. Защитниците пък напротив - пропагандират, че е панацея срещу изборни измами и дори отбелязват, че машините ще спасят дърветата, които иначе отсичаме за изборните бюлетини.

Димитър Димитров - политолог: Ще струва поне 30-тина милиона лева. Засега се говори само за наем за устройствата за около 23 милиона лева, може би ще бъде малко по-висока сумата, като ще трябва да имаме и резервен капацитет. И трябва да се наемат най-малко 300 оператора, които да обслужват всичките тези устройства.

Истина е, че машинното гласуване по света се използва основно в изборни секции, където гласуват над 3 хиляди души. В България реално избирателите в една секция не надвишават хиляда. Машинно се гласува в Индия, Съединените щати и Бразилия, защото там се съвместяват много избори на куп. У нас за изборите на 26 март вероятно ще наемем машини от Холандия. Именно там обаче - за техния вот, десетина дни преди нашия, холандците се отказаха от машинното гласуване заради опасност от киберпрестъпления.

Димитър Димитров - политолог: Очевидно е добре да има машини там, където има опашки, които ние виждаме по екраните на телевизиите - в Берлин, в Лондон, в повечето секции в Турция. Но да се слага устройство в село Кукуряк или Глухарче, където са подадени 15, 18 или 34 гласа, няма никакъв смисъл.

На другия полюс защитниците на машинното гласуване обявяват въвеждането му сега като първа стъпка по пътя един ден напълно да отпаднат хартиените бюлетини. И сред другите ползи добавят екологичния аргумент. Ако не отпечатим 7 милиона и 900 хиляди бюлетини на теория можем да спасим близо 4 хиляди дървета - колкото има в Борисовата градина например.

Димитър Делчев - Реформаторски блок: С машините броенето става на секундата. Няма да има такива дълги нощи стоене без храна и вода на секционните комисии. На второ място манипулациите на вота се избягват с машинното гласуване. То ще се изплати и във времето. Веднъж закупени машините остават, докато хартиените бюлетини се купуват всеки път.

В Европа няма чисто машинно гласуване. В Белгия гласуват с хартиени бюлетини и с машини. Във Франция също гласуват смесено. Но има все повече гласове против машинното гласуване. Едно от съображенията е нарушаване на тайната на вота. У нас най-гръмко против звучи аргументът за парите. Машинното гласуване струва по 30 лева на гласоподавател - двойно по-скъпо от хартиеното. Но пък изключва човешкия фактор - манипулациите при броенето и възможността да купиш цялата комисия. На този фон от ЦИК обявиха, че ще спазят закона да осигурят на всеки българин възможността да гласува с машина.

Цветозар Томов - ЦИК: Аз не виждам абсолютно никакви притеснения в една страна, в която 100 години се гласува без машини да твърдим, че ако някъде някой не може да гласува машинно, но всички негови права на избирател са защитени това е повод да се оспорват резултатите от изборите.

На последните президентски избори с 500-те пилотни машини са гласували около 50 хиляди души. На предстоящия парламентарен вот машинното гласуване също ще бъде само допълнителна опция. Предвид цената може да добавим - за разкош. Така че поне можем да сме повече, които да се възползваме, да видим как е.