Начало
назад
Златното съкровище от Велики Преслав - по-ценно, отколкото се предполагаше
Златното съкровище от Велики Преслав се оказва много по-ценно, отколкото се предполагаше. Изработката на средновековните накити и химическия състав на златото и камъните бяха анализирани от научно изследователски институт в Майнц. След като успяха да възхитят света в Лувъра, реставрирани и в целия си блясък, най-големите съкровища от Велики Преслав може да се видят от днес в Националния археологически музей.
Открито е заровено в земята, недалеч от Преслав. Въпреки това, учените са почти сигурни от къде идва и дори на кого е. Византийската школа от 9-10 век и царските символи в накитите издават дарове на Царица Мария - внучката на византийския император от сватбата с българския цар Петър. Някои от накитите разказват и други любопитни истории. Като бягащите кучетата върху една от обиците, които нямат място в християнската иконография.
Д-р Андрей Аладжов, секция "Средновековна археология", НАИМ-БАН: В ислямската иконография чисто символично те изобразяват могъществото на носителя на наушниците на принц или друг владетел от османския халифат.
Вероятно е дар от някой арабски принц или владетел. Сферичните копчета изумяват с друго - оказва се че те са единственият образец в света, в който клетъчният емайл е положен върху извита повърхност, а не върху плоска. Това за специалистите е връх на една върхова за времето си технология. Копчетата носят и друга интересна история.
Д-р Андрей Аладжов: Самите копчета са открити след откриването на съкровището от селяните в Преслав. Всеки си е взел за себе си по нещо. И тогава народната милиция ги е събирала по домовете и е събрала две копчета. Но всъщност се оказва, че третото копче днес може да се види в Метрополитън Мюзиъм в Ню Йорк.
Химичният анализ на двустранната огърлица показал, че камъните не са аметисти, а рубини и гранати, кристалът не е планински, а флуоритен. Без огърлицата не минава нито една голяма изложба по света, както и без златната диадема. Според учените, тя вероятно е била носена от царя. Макар и не толкова скъпоценно и по-късно, малкото съкровище също интригува на кого е и защо е скрито в издълбана дупка в камък от стената.
Снежана Горянова, секция "Средновековна археология", НАИМ-БАН: Вероятно вградено в стената, затворено добре с каменна тапа и вероятно скрито от чужди очи. Притежателката му може и да ги е скрила за време, което не е благоприятно за нейния живот.
Освен златото, музеят представя още от съкровищата на Преслав. Самобитната рисувана бяла керамика, начело с керамичния иконостас, без аналог в света и епиграфските надписи и графити с глаголическо и кирилско писмо.
