(Не)сполуката на Перуджа

Напоследък доста се говореше за серията на Ювентус без загуба в италианската Серия А.

Да, поредицата беше забележителна и включваше 21 поредни срещи без поражение от старта на сезона, но и Старата госпожа си намери майстора, като отстъпи като гост на един от основните претенденти за титлата тази година Наполи през миналия уикенд.

Логично се появи въпросът – има ли отбори, които са приключвали цял един сезон без поражение? Има, разбира се. И то не само на Ботуша.

Та нима някой може да игнорира постижението на Байер Леверкузен от миналия сезон, когато тимът на Шаби Алонсо счупи всички рекорди по тези показатели? А какво да кажем за Непобедимите на Арсен Венгер от сезон 2003/2004 – единственият тим, успявал да приключи без загуба във всичките си 38 мача във Висшата лига, откакто английското първенство носи това име? В Италия именно Ювентус е последният състав, който прави подобен рейд от 38 срещи без да позволи да бъде надигран дори един – единствен път, като това се случва през 2011/2012. В България за последно ЦСКА става шампион през 2008 без нито едно поражение в 30-те двубоя, които играе по нашите терени.

Има обаче и по-фрапантен пример от Апенините. И не – не говоря за славния отбор на Милан, който през 1991/1992 е без конкуренция в Калчото и след 22 победи и 12 равенства става първенец без нито една загуба. Юве през 2012, Милан през 1992 – два примера за шампиони.

Но през сезон 1978/1979 се стига до откровена аномалия. Перуджа е непобеден след 30 срещи ... но не става шампион. Отборът приключва в 19 от мачовете си наравно, което му коства короната на първенец, която принадлежи на Милан в края на кампанията, макар „росонерите“ да са отстъпили в цели 3 двубоя. Наистина всичко изглежда напълно невъзможно, още повече че Перуджа допуска само 16 гола във вратата си за целия шампионат.

Как звучи само – нямаш загуба в 30 мача, почти не се намира дори кой гол да ти вкара, но въпреки това приключваш с 3 точки зад Милан.

Може би формата на тима като гост е разковничето за този успех. Или неуспех, зависи от гледната точка. В 15-те си срещи далеч от дома Перуджа прави 12 равенства. През сезона тимът завършва седем пъти 0:0. Седем пъти. Ако кажем, че двубоите не са били особено атрактивни, няма да излъжем. Футболните историци и статии из италианската преса свидетелстват, че отборът е бил добре научен да държи топката, но не е знаел какво точно да прави с нея, за да създава положения.

Безкомпромисен в ролята си на либеро капитанът Пиерлуиджи Фрозио командва чудесно отбраната, както и статистиката сочи. Лошата вест за Перуджа е, че в тима няма нито един състезател, който да вкара дори 10 гола за целия сезон. Граница, която е относително лесно достижима дори в италианското първенство в годините, когато дефанзивните маниери са за предпочитане. Преди последните шест кръга отборът изостава с 2 точки от водача Милан, като двата отбора се срещат, а „росонерите“ гостуват. Мачът обаче – о, сюприз! – завършва при равен резултат.

Във въпросните шест мача Перуджа общо 4 пъти прави ремита. Този шампионат ще се запомни и с дебюта на Франко Барези, вероятно сте чували това име.

Серията на Перуджа обаче продължава и през следващия сезон, като тимът достига общо до 37 поредни двубоя без загуба, преди най-накрая да отстъпи в шампионатен сблъсък.

Поражението е с 0:2 от Торино в осмия кръг на следващото първенство. Аурата очевидно окончателно изчезва след поражението, което е първо от общо девет до края на шампионата и симпатичният състав на Перуджа завършва в средата на класирането.