28 януари 1996 г.: Денят, в който Борис Бекер печели последната си титла от Големия шлем

от Мариан Николов
Всичко от автора

A+ A-

12:50, 28.01.2026

Чете се за: 05:22 мин.

ATP

През 1996 г. Бум-бум Бекер покорява Мелбърн за втори път и печели шестата и последна титла от Големия шлем в кариерата си.

Снимка: Фейсбук профил на Борис Бекер

Слушай новината

На 28 януари 1996 година тенис светът става свидетел на момент, който тогава изглежда като възраждане, а днес се помни като последния голям връх в кариерата на Борис Бекер. Във финала на Australian Open германецът побеждава американеца Майкъл Ченг с 6:2, 6:4, 2:6, 6:4 и печели шестата и последна титла от Големия шлем в своята забележителна кариера.

За Бекер това е втора титла в Мелбърн и първа голяма победа след петгодишна пауза. Определено това е период, белязан от спад във формата, физически проблеми и съмнения дали той все още има място на най-високото ниво. Точно затова този триумф носи допълнителна емоционална тежест – не просто като спортно постижение, а като доказателство за устойчивостта на един шампион.

Двама шампиони, тръгнали от различни светове

Финалът противопоставя двама тенисисти с коренно различни стилове и кариерни траектории. Борис Бекер e висок, мощен, агресивен, с емблематичен сервис и волета, които го превръщат в символ на атакуващия тенис. Срещу него застава Майкъл Ченг - един от най-бързите и издръжливи играчи на своето поколение, разчитащ на движение, защита и психологическа устойчивост.

И двамата вече са били на върха. Бекер e трикратен шампион на Уимбълдън, бивш №1 в света, икона на тениса от края на 80-те. Ченг пък влиза в двубоя като най-младият шампион в историята на Ролан Гарос, сензацията от 1989 година, когато като тийнейджър пречупва Стефан Едберг и елиминира Иван Лендъл с легендарния си сервис отдолу.

Финалът: контрол, съпротива и решителен удар

Мачът започва под диктовката на Бекер. Германецът взима инициативата още от първите разигравания, печели бързо първия сет и затвърждава превъзходството си във втория. Сервисът му работи безотказно, а играта на мрежата не оставя Чанг с много варианти.

Американецът обаче не се предава. В третия сет той намира ритъм, успява да разклати германеца и намалява изоставането. За кратко изглежда, че финалът може да поеме в друга посока. В четвъртата част обаче Бекер отново вдига темпото, налага силата си и затваря мача - така, както големият шампион е правил многократно през годините.

German players who have won the Australian Open (Open Era).

- Boris Becker (1991, 1996).#AusOpen #AO2025 pic.twitter.com/ePbKFt0Jey
— Alejandro López Fernández (@alejandrolf2410) January 25, 2025

"Честно казано, не мислех, че в мен е останала още една титла от Големия шлем“, признава Бекер след срещата. Думи, които днес звучат като откровено сбогуване с върховото ниво.

Значението на победата – повече от трофей

Титлата в Мелбърн през 1996 г. остава последният голям успех на Борис Бекер. Макар по-късно да запише още престижни победи и финали, германецът никога повече няма да спечели турнир от Големия шлем. Този финал се превръща в своеобразен епилог на една от най-впечатляващите кариери в тениса на XX век.

За Майкъл Ченг загубата е част от поредица пропуснати шансове във финали на най-голямата сцена. По-късно през същата година той ще достигне финала на US Open, но отново ще остане втори. Въпреки това името му завинаги остава вписано в историята като символ на борбеност и интелигентна игра.

January 28, 1996: At the age of 28, Boris Becker wins his sixth and what eventually becomes his final major singles title, defeating Michael Chang 6-2, 6-4, 2-6, 6-2 in the men’s singles final at the Australian Open. pic.twitter.com/yAI3rwGync
— This Day In Tennis (@ThisDayInTennis) January 28, 2026

28 януари 1996 година не е просто дата от тенис календара. Това е ден, който напомня, че величието в спорта не се измерва само с титли, а с умението да се върнеш, когато мнозина вече са те отписали. Борис Бекер го направи в Мелбърн. За последен път, но по начин, достоен за легенда.