Абсурдно зло: Там, където на летен лагер те учат да стреляш и тренираш атаки

За абсурдното зло, което избуява от години в Ивицата Газа. И за пропастта между хората, която то отвори за броени часове. Разказът на Милен Атанасов в рубриката "След новините" връща няколко години назад, за да разберем повече за небивалия мащаб на жертвите, ненавистта и разрушенията в Израел и Газа, на които сме свидетели сега. Истории за мястото, където децата на летен лагер се учат да стрелят с различни оръжия и тренират атаки.

Един милион души за една седмица са напуснали северната част на Ивицата Газа

Юли, 2016 година. Летен военен лагер за деца и юноши край град Газа, организиран от Бригадите "Изедин Ал Касам" - въоръженото крило на движението Хамас. Младите участници се запознават с устройството на автомати, картечници, гранати, ракети и усърдно тренират тактики за проникване отвъд израелските заграждения, преминаване през тайни тунели, нанасяне на изненадващи удари, отвличане на хора, вземане на заложници, престрелки с врага и бързо оттегляне.

Инструкторите са опитни - някои вече са участвали в истински операции отвъд загражденията. Децата, разбира се, вземат пример от тях.

"Уча се и наблюдавам как членовете на Бригадите "Ал Касам" са се били в последната война, как са застрелвали евреите и как са били готови да се жертват. Искам да стрелям с РПГ и да взривя танк. Готов съм да правя всичко. Когато порасна, ще стана точно като тях", разказва тогава дете.

"Идваме тук в знак на солидарност със съпротивата и също така, за да позволим на нашите деца да се докоснат до тази атмосфера. Не е тайна, че врагът възпитава децата си във враждебност към палестинския народ. Ние възпитаваме нашите деца да обичат родината си и им показваме как могат да си я върнат, дори ако това изисква големи жертви", каза Абу Мосаб, жител на Газа.

За децата от Ивицата Газа родината е с площ около 360 квадратни километра. Там живеят средно над 5 500 души на квадратен километър. Пукотът на изстреляни ракети към земите отвъд загражденията и грохотът на израелските въздушни удари, които сриват цели сгради в отговор, е ежедневие.

Улиците често се изпълват с хора, дошли да оплачат поредната жертва, загинала при ударите. Но редовно има и военни паради, в които бойците на Хамас напомнят, че има кой да отмъсти за жертвите... Годините минават. Децата вече не са деца. Научили са се да боравят с оръжията и чакат момента, в който да покажат уменията си отвъд загражденията - на врага и на целия свят.

Окървавеният фестивал: Истории за жестокост, похитени и погубени животи

7 октомври 2023. Денят на новата, изненадваща бойна тактика. Вместо да минават под загражденията или да изстрелват ракети над тях, бойците на Хамас ги атакуват с експлозиви и булдозери. Стотици нахлуват през пробойните, преодоляват постовете и се насочват към най-близките еврейски селища.

"В Израел имахме празник. След празненството аз се прибрах вкъщи. Бях заспала във всекидневната. Около 6 часа сутринта чух сирените. Събудих се, но не осъзнавах какво се случва. Сестра ми се обади и ми каза: "Бързо се скрий". Отидох в обезопасената стая. ... Чувах всяка експлозия,..... не мога да опиша какво се случваше.... беше ужасно страшно. Те не спираха да стрелят. Час и половина по-късно по новините казаха, че има терористична атака в страната и никой да не излиза от дома си. Аз живея сама, исках да отида при сестра ми. Моят приятел дойде и ме отведе при сестра ми. Взех набързо някакви неща. Но дори и сега, дори и в дома на сестра ми, аз много се страхувам".

Специално: За живота под обсада, без ток и вода - разказ от Газа

Лиат Битан е управител в детска градина. Живее в Ашкелон - град на 13 километра от Ивицата Газа, на броени минути път с кола от пробойните в загражденията.

"Свикнала съм с бомбардировките, с времето напълно прегорях, претръпнах. Откакто бях дете, нас ни бомбардират. Но сега терористите влязоха в страната ни, в домовете ни и това е най-страшното. 30 мои приятели бяха отвлечени. Може би са убити, не знам. Все още са в неизвестност. Не искам да умра. Искам да живея, искам да живея още. Но дори и в обезопасената стая, не се чувствам на сигурно място".

Каква помощ очаквате - от армията, от доброволци, от различни организации?

"Вижте, аз ще се чувствам в безопасност, ако всички терористи умрат. Не искам войниците ни да убиват невинни хора, но не мисля, че те убиват невинни хора. Те убиват хора от Хамас - онези, които си мислят, че само защото не се чувстваме в безопасност, ние ще отидем да живеем в чужбина. Сега, аз не мога да излизам от дома си, защото наистина много се страхувам. Ако искат да се чувстваме в безопасност, те трябва да разрушат всичко в Газа. Не може да продължава по същия начин. Аз съм на 30 години. Откакто съм се родила е все така".

Не виждате друго решение?

"Решението е да премахнат Газа. Но първо трябва да си върнем приятелите, които те държат в плен. О, не знам дали някога повече ще ги видя. Не знам дали са мъртви. И това е, което ме убива отвътре. Не знам какво ще им направят. Те държат малки деца..."

Според вас, обикновените хора в Газа, различават ли се от ХАМАС?

"Караха невинните хора да напуснат Газа и да отидат в Египет, защото ще бъдат бомбардирани. И то след като онези дойдоха в страната ни и убиха невинни хора. Тяхната армия убива невинни хора. Тук не става дума за битка между две армии. Те убиват всичко. Те убиват дори животни. Крадат телефоните, кредитните карти на жертвите си. Крадат всичко, на което попаднат. Когато убият някого, после изпращат видеото на родителите му. Не знам как да опиша това. Това е нещо ужасно...."

Как последните събития ще се отразят на района, където живеете и най-вече на вашия живот?

"Не мисля, че някога ще се излекувам от тази болка. Никой няма да я преживее. Много е трудно. Не мисля, че някой някога ще се почувства по-добре. Всеки ще живее с този ужас. Всеки в тази страна е загубил близък, сестра, брат, син, дъщеря. Знам, че трябва да започнем да мислим какво да правим след това. Но истината е, че не знам колко дълго аз мога да живея с този огромен страх. Не е нормално да се страхувам да излизам от дома си, да се страхувам да разходя кучето си. А истината е, че аз се страхувам. На кучето си слагам памперс, за да не излизаме навън. Вчера излязох за малко до супермаркета, за да взема най-необходимото. Десет минути след като излязох от магазина, те го бомбардираха. И толкова се уплаших, че вече не смея да изляза навън. Разбирате ли, ако бях се забавила малко, сега нямаше да разговаряме. Нямаше да ме има".

Но вие оставате - не само сега, а за постоянно, така ли?

"Оставам, защото аз воювам от дома си. Те искат да напуснем Ашкелон. Но това е моят дом. И ще ви кажа нещо - където и да отида, няма да съм в безопасност. Защото те атакуват навсякъде".

Животът на Лиат е променен завинаги от атаките на 7 октомври. Но те промениха драстично и Газа. Насилието роди насилие. Пролятата кръв проля още кръв. Израел обяви война на Хамас. Която превърна в ад и живота на останалите хора в града. Хуманитарната криза прерасна в хуманитарна безизходица.

"Не знаем къде да отидем. Няма безопасно място. Израел извършва клане срещу гражданите и нашите деца са под развалините. Нямаме храна и вода. Обръщам се към ООН пред сградата на Агенцията им за подпомагане на палестинските бежанци. Къде да отидем?", пита Мохамед Абу Али, жител на Газа.

Мохамед Абукалбаин е палестински активист, близък до властта в Рамала. Известен е като привърженик на палестинската кауза - в различни медии и в социалните мрежи. Решен е да защитава своя народ, но мисията му е изправена пред голямо изпитание след последните кървави нападения.

"Тази кауза е моят живот, това е животът на моя народ. Ние имаме правото да се завърнем по нашите земи, имаме правото да живеем свободно, имаме правото да живеем мирно. Родени сме с тази кауза и не, палестинците няма да се откажат от нея".

А имате ли обяснение за тези прояви на абсурдно насилие, на които светът стана свидетел миналия уикенд?

"Това не е въпрос, на който може да се отговори еднозначно, само с да или не. Трябва наистина да разберем какво се случва. През последните 15 и дори 17 години Газа е под пълна блокада и хората там са много потискани. Районът е известен като най-големия затвор на открито в света. Там живеят над два милиона и сто хиляди души. Те нямат свободен достъп до храна, нямат контрол над източниците на вода и електричество, не могат да пътуват, нямат дори гражданство. Те са лишени от основни човешки права. Така че последният акт на съпротива всъщност е продукт на едно потисничество над палестинския народ, което е продължило с години. И това се случва не само в Газа, но и в окупираните територии през 1948 година, Западния бряг, Йерусалим".

Какво е влиянието на Хамас сред обикновените палестинци? Защото е известно, че то не е еднакво в Газа и на Западния бряг, например.

"Мисля, че не е правилно разбирането, че хората в Газа подкрепят споменатата организация, а хората на Западния бряг подкрепят други организации. Ние, палестинците, сме 13 и половина милиона. Много от нас имат различни виждания. Хората в Газа и хората на Западния бряг имат различни виждания. Така че не може да се заяви със сигурност колко хора на Западния бряг подкрепят определена организация. Не разполагам с точни данни за това. Но знам, че много палестинци подкрепят съпротивата срещу грубото унижение, убийствата и хвърлянето в затвор на хора дори без издадени присъди".

Кой има интерес, кой има полза от разгарянето на война между Израел и Хамас?

"Не мисля, че една война е повод за извличане на полза. Аз не поддържам убийствата на хора. Но поддържам правото на самозащита. И смятам, че палестинците имат право да се защитават, след като земите им са били заграбвани, а семействата - убивани в продължение на 75 години".

Има ли, според вас, някакъв начин, някаква надежда тази война да бъде прекратена?

"Преди всичко сега трябва да бъдат спрени убийствата на палестинци. Смятам, че трябва да се предостави хуманитарна помощ на палестинците в Газа и то веднага, защото ситуацията там е ужасяваща. Мисля, че сега едва ли може да се говори за решения. Смятам, че трябва да се справим с неотложните проблеми и може би тогава ще стигнем до решения".

Разтърсващата история на Мор, чиято баба е убита от терористите на Хамас

Небивалият мащаб на жертвите, ненавистта и разрушенията в Израел и Газа събуди света от дългогодишна дрямка и го хвърли в кошмара на още една нова война. Докато ракетите и куршумите летят, Мохамед ще продължава да защитава палестинската кауза, избягвайки старателно да споменава името Хамас и кървавите зверства, извършени от неговите бойци. Лиат от Ашкелон ще продължава да мечтае за живот без страх, отвоюван от израелската армия. А споменът за спокойните мигове от брега на Ивицата Газа, когато слънцето грее еднакво за всички, а вълните на Средиземно море отмиват всички грижи, задълго ще остане... само спомен.