Американските въоръжени сили вече използват изкуствен интелект в мащабни размери

Няколко скорошни случая подчертаха значителните рискове, свързани с прехода на американските въоръжени сили към системи, управлявани от изкуствен интелект. Въпреки това Пентагонът инвестира все повече в тези технологии поради огромните предимства, които те предлагат на бойното поле.

След като изкуствен интелект подаде невярна информация, САЩ и Китай се озоваха на крачка от пряк военен конфликт. В друг случай американска атака срещу училище в Иран, отнела живота на 168 деца (и общо около 180 цивилни жертви според данни на ООН), се е основавала на анализ на изкуствен интелект, използвал остарели данни.

Тези две истории разкриват ключовата роля на погрешната информация, генерирана от системи с изкуствен интелект. По-внимателният поглед върху двата случая показва защо, въпреки рисковете, никоя армия няма намерение да се откаже от новите технологии.

Вкусът на войната

Кораб под китайски флаг е напълно натоварен — от хамбарите до палубата — с военни материали, които биха могли да се използват за производство на ядрено оръжие. Когато американското командване получава тази информация, офицерите решават да се намесят, тъй като товарът за Иран би ускорил ядрената му програма.

Остават броени минути до началото на удара, когато от висшето командване пристига спешна заповед: „Операцията се отменя!“. По това време морските пехотинци вече се подготвят за десант, а придружаващите ги изтребители са във въздуха.

Според информация на CNN впоследствие анализаторите са разгледали подробно първоначалния разузнавателен доклад и са установили, че той е „напълно неверен“. Източник на медията описва ситуацията като инцидент, който „почти е предизвикал война“, тъй като сблъсък с китайски плавателен съд би вкарал двете суперсили в пряк военен конфликт. Група конгресмени от Демократическата партия вече настоява за подробно разследване, за да се гарантира, че подобна ситуация няма да се повтори.

Как всъщност се стига дотук? Въз основа на данни от товарен манифест, получен през Командването за специални операции на САЩ в Тихоокеанския регион (Хавай), военен анализатор отправя запитване към чатбот. Все още не е ясно дали става дума за търговска платформа или за специализирана правителствена система. В случая това няма голямо значение, тъй като военните системи функционират аналогично на гражданските.

Този инструмент комбинира публична информация с класифицирани разузнавателни данни и генерира доклад за пренос на ядрени материали. След това друг анализатор използва втори изкуствен интелект, за да формулира документа в стандартния за армията формат. Въпреки че структурата на документа е безупречна, съдържанието му се оказва пълна измислица, която въпреки това стига до най-високите нива на командването.

Данни, данни и пак данни

Въпреки инцидентите американските въоръжени сили няма да ограничат употребата на изкуствен интелект. През януари тази година министърът на отбраната Пит Хегсет публикува новата стратегия за изкуствен интелект във въоръжените сили, с която цели драстично да ускори внедряването му.

„Ще насърчаваме експериментите, ще премахваме бюрократичните пречки, ще насочваме инвестициите си целенасочено и ще демонстрираме подхода към реализация, който е от съществено значение за запазване на водещата ни позиция във военния изкуствен интелект“, заявява Хегсет в речта си.

Крайната цел е технологията да бъде внедрена във всички родове войски, да се експериментира с нея и най-вече — тя да бъде предоставена на всички близо три милиона американски военнослужещи. В своя меморандум Хегсет подчертава, че е от решаващо значение бързо да се премахнат бюрократичните пречки, останали от остарели информационни технологии и традиционни методи за водене на война.

Според официално изявление на армията пред CNN обаче към момента тези усилия са доста децентрирани и хаотични — отделните подразделения използват различни софтуерни инструменти без единен стандарт.

Ключовата дума: „Таргетиране“

Към момента няма данни САЩ да използват системи с изкуствен интелект, които автономно да вземат решение за откриване на огън и ликвидиране на хора (за разлика от подобни подозрения и относително надеждни доказателства по отношение на Русия). Американците обаче разчитат на изкуствен интелект за процеса, наречен „таргетиране“ (избор и проверка на цели) — област, в която неправилната употреба може да нанесе дори по-тежки щети.

Таргетирането е процес, при който военните решават коя цел да се порази, но също така защо, кога, с какви средства и с какъв очакван резултат. То включва събиране на разузнавателна информация за противника, идентифициране и проверка на целта, оценка на нейното военно значение, избор на оръжие, оценка на резултата и проверка за законността на атаката.

Изкуственият интелект революционизира този процес, като автоматично анализира сателитни снимки и видеопотоци от дронове, идентифицира потенциални цели, комбинира данни от различни сензори и помага при прогнозирането на движенията на врага. Крайното решение за удар обаче все още се взема от човек.

Натискът за светкавично решение и сляпото доверие в изкуствения интелект

Натискът за вземане на решения за част от секундата и прекомерното доверие в алгоритмите вече доведоха до фатална грешка. На 28 февруари 2026 г., в първия ден от войната срещу Иран, американски удар порази училището „Шаджаре Тайебе“ в град Минаб, при което загинаха около 180 души, предимно ученици.

Първоначално бе съобщено за операторска грешка при работа с ИИ модела Claude. По данни на британския вестник The Guardian обаче виновник за грешката е специализираната система за таргетиране „Maven“ на компанията Palantir.

В подробен доклад Financial Times разкрива, че благодарение на „Maven“ американската армия вече анализира и оценява цели с такова темпо, че от операторите се изисква одобрение на всеки 3,6 секунди — темпо, което хората просто не успяват да поддържат. По време на ученията „Scarlet Dragon“ едва 20 войници от 18-и въздушнодесантен корпус с помощта на системата „Maven“ са обработили обем от данни, за който по време на инвазията в Ирак през 2003 г. са били необходими 2000 експерти.

В случая с иранското училище машината допуска фатална грешка: тя не отчита факта, че още през 2016 г. училището се е отделяло от съседния комплекс на Иранската революционна гвардия, и продължава да го третира като военен обект.

Експертите наричат този феномен „харизмата на изкуствения интелект“ — склонността на хората да се доверяват сляпо на машината, считайки я за по-способна от тях самите, без да проверяват сателитните изображения. През септември Комисията на ООН за разследване на събитията в Иран официално заключи, че атаката представлява военно престъпление.

Статия на Томаш Карлик (Тоmáš Karlík, CT), първоначално публикувана на 23 септември 2026 г.