Авдеевка като символ на непонятната глупост и подготовката за "зимен сън"

Смяна на стратегията

Казват, че всяко нещо си имало начало и край, а само краставицата имала два края. А също, че всеки край бил едно ново начало. Сещам се за тези отчасти поучителни, отчасти успокоителни и даже шеговити сентенции, след като тази седмица за пореден път бяхме затрупани с най-разнообразни прогнози за развитието на една война, в която реално нищо не се случва бързо. Също така станахме свидетели на няколко „края“ и на няколко „нови начала“.

В чисто военно отношение като че ли станахме свидетели на окончателния край и най-вече тоталния провал на руското настъпление за сега в района на Авдеевка. Казвам „засега“, защото като знам нрава на Путин и магарешката упоритост на неговите генерали, нищо чудно още утре да се отприщи поредния щурм. Иначе самото сражение и най-вече престъпно-некадърния начин, по който то бе проведено от страна на Москва, ще си остане едно от най-безумните начинания през тази война. Аз лично със свито сърце наблюдавах клипове как нови и нови руски колони танкове и бронирани машини се отправят на сигурна смърт минавайки покрай останките на вече унищожени машини и труповете на техни другари. Понякога човек остава с чувството, че единствената надежда за пробив, която таят в себе си нашествениците e, че на украинците в един момент ще им свършат снарядите и те няма да има с какво да се отбраняват.

Упорито се твърди, че зад злощастно завършилият опит да се хване Авдеевка „в клещи“ стои лично самият Путин. Именно той е настоял да се съберат толкова много войски на едно място и да се проведе офанзива в съветски стил. Склонен съм да приема едно такова твърдение – в историята не са един и два случаите, когато политици се намесват в работата на военните и аматьорщината, дилетантщината и прибързаните решения взимат връх. А това, на което станахме свидетели в района на силно укрепения град-крепост носи в себе си точно тези черти. Остава загадка защо точно Авдеевка и защо точно сега. Може би дъговидните извивки на фронтовата линия са изкушили самодържеца (или някои от неговите приближени) и той си е казал нещо от рода „атакуваме едновременно от тук и от тук и ги обкръжаваме, виждате ли колко е просто“. Или пък някой от обкръжението му е подсказал: „Владимир Владимирович, от другия месец става влажно и кално, да хващаме укронацистите в капана докато твърдият терен все още го позволява.“ А може би тихо бълбукащото обществено недоволство в Русия е изиграло своята роля и диктаторът, и обкръжението му са решили да подхвърлят на мрънкащия народ една гръмка победа? Каквито и да са подбудите, май за сетен път трябва да си припомним, че пътят към ада е постлан с очевидни на пръв поглед, но реално прибързани и недообмислени решения.

Точни сведения за загубите на двете страни отсъстват, детайлите със сигурност ще станат известни след години, когато бъдат разсекретени архивите. Засега се говори, че руснаците са загубили до 5 хиляди души (убити, ранени, контузени, пленени) и значителни количества бойна техника. Сканиране с дрон на основното бойно поле показа остатъци на поне 109 руски бронирани машини. Украинските загуби в техника, разбираемо са малки, най-вече защото при статична отбрана по-рядко се използва бронетехника и основно се разчита на маневрираща артилерия, дронове и т.н. За сметка на това, по думите на журналиста Бутусов, значително е пострадала украинската формация поела върху себе си тежестта на главния удар – 110-та бригада с немалко убити и ранени.

Анализаторите са раздвоени по въпроса дали руснаците ще продължат с опитите си да превземат крепостта Авдеевка. Логиката повелява те да бъдат прекратени. Това донякъде се потвърждава и от разпространените в средата на седмицата сателитни снимки, които показват, че те вече активно строят силно укрепени отбранителни линии подобни на тези в Запорожието. Иначе казано – подготвят се за „зимен сън“. От друга страна, в момента в Русия всичко зависи от мнението и най-вече от настроенията на един човек. Още утре Путин може да се събуди с поредната си шантава идея в главата и щурмът да се отприщи с нова сила.

Към всичко до тук ще добавя и анализът на един от най-авторитетните изследователски центрове по проблемите на модерните въоръжени конфликти, Институтът за изучаване на войната (ISW). Според неговите експерти, Русия засега трудно ще компенсира големите загуби, особено в бронирана техника. Това, от своя страна, би трябвало сериозно да подкопае настъпателния потенциал на войските на Путин в обозримо бъдеще. Звучи логично, но както биха се изразили руснаците – поживем-увидим.

И докато на военния фронт нещата, които очакваме от Русия са относително прогнозируеми, то това не може да се каже за икономическия й потенциал и политическите маневри. Това, че санкциите се отразяват зле на отделния руснак не е тайна за никого. Въпросът е колко още ще може да издържи руската икономика и финансова система. В момента сякаш тече едно невидимо за простото око съревнование между т.нар. демократичен свят и Русия. Първият се опитва да налага все повече и повече рестрикции, а Москва, подобно на бегач с препятствия, се мъчи да ги прескача. И все намира някакъв начин ту да пласира някъде поредния танкер с петрол, ту по неведоми пътища да получава ембаргови чипове за военно-промишления си комплекс.

Във външно политически план би трябвало да очакваме все по-ясно позициониране на Москва в лагера на „лошите“. От една страна Путин, с безумната политика, която провежда, ще продължава да отблъсква по-умерените, колебаещите се и въобще всички, които минават за що-годе неутрални. Само за един месец например, той загуби практически на 100% масовата симпатия, на която се радваше в Армения и Израел като подкрепи негласно смъртните им врагове, азерите и ХАМАС. За все по-сериозна загуба на поддръжка може да се говори дори и там, където доскоро никой не очакваше – в постсъветските републики от Централна Азия, на които мнозина все още гледат пренебрежително и ги считат за задния двор на кремълския диктатор. Този неприемлив за нас статут, очевидно е на път да се промени - във вторник външните министри на Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Туркмения и Узбекистан заявиха на среща с представители на ЕС в Люксембург готовността си да усилят максимално санкциите срещу РФ.

Явно оттук насетне Путин ще намира общ език само с „хулиганите“ в голямата политика като Иран, Беларус и Северна Корея. С тях ще си бъдат взаимно изгодни и ще измислят поредните „пакости“, с които ще тровят живота на съседите си. За Иран е ясно – ще доставят дронове до дупка и ще бъдат винаги насреща ако трябва да се забърка още някаква каша в Близкия Изток. Северна Корея пък са до такава степен държава без избор, че едва ли са си правили някакви други сметки освен математически, когато са кандисали да помогнат на закъсалата руска армия с артилерийски цеви и амуниции (говори се, че Пхенян ще предоставят около 350 хиляди снаряда). Това, че Путин ще го играе краен на международна сцена личи и от две други събития от тази седмица, които медиите определят с клишираното „знакови“. Първото е широко разгласеното пробно изстрелване на балистична ракета способна да носи ядрен заряд. Второто - официалното посещение на ръководители на ХАМАС в Москва. Няма да коментирам нито едното от двете, само ще призова към търпение, защото по всичко личи, че самовлюбеният тиранин ще продължава да лази по нервите на всички разумни хора на планетата и в обозримо бъдеще. Май това е единственото нещо, което умее да прави наистина добре.

Новата стара украинска стратегия

И докато стратегията на руснаците за следващите няколко месеца остава загадка, то контурите на украинския генерален план се очертават все по-ясно. Той може да бъде обобщен горе-долу така – „Продължаваме по същия начин и чакаме по-добри времена и новини“. Под „по същия начин“ би трябвало да се разбира станалите типични за ЗСУ (украинските въоръжени сили) постоянни, жилещи атаки с неголеми, пехотни, щурмови групи поддържани от бронетехника, артилерия и дронове. Те обикновено преследват две цели – постепенното отвоюване на ключови позиции и търсене на слаби места в руската отбрана.

Едно такова слабо място за нашествениците се очертава левият бряг на Днепър в долното му течение, в доста обширния район между Херсон и морето. Там тази седмица ЗСУ си върнаха още един малък плацдарм и вече владеят една доста дълга, макар и тънка ивица от брега. Освен че по този начин държат окупаторите в постоянно напрежение, те сякаш нарочно им показват какво би трябвало да очакват в обозримо бъдеще – преди няколко дни украинското главно командване разпространи клипове от учения с форсиране на река и изграждане на мостове за прехвърляне на тежка бронирана техника.

Що се отнася до "по-добрите времена", то трябва да се разбира като получаване на още модерни и най-вече по-мощни оръжия, които, подобно на люта схватка по канадска борба, би трябвало постепенно да започнат да накланят везните в полза на ЗСУ. Едно такова оръжие, например, се очаква да бъдат изтребителите Ф-16, няколко десетки от които би трябвало да полетят в украинското небе идната пролет. Последната информация по темата гласи, че пилотите им вече преминават активна подготовка в различни бази в Европа и САЩ.

Друго оръжие, за което всички симпатизиращи на Украйна се надяват да промени драстично хода на сраженията са управляемите ракети ATACMS. Те вече доказаха ефективността си като миналата седмица буквално попиляха летищата на руските бойни хеликоптери в Бердянск и Луганск. И понеже данните, които приведох в предишния си анализ се оказаха малко неточни, се чувствам длъжен да ги коригирам. Какво показва разчитането на сателитни снимки от екипа на авторитетния ресурс Oryx: 7 Ка-52 Алигатор и 2 Ми-8 са напълно унищожени, а други 8 Ка-52 Алигатор и 7 Ми-8 са повредени. Иначе казано – общо 22 хеликоптера, които или няма да полетят въобще, или няма да се върнат в строя скоро, или ще стават само за резервни части. От още по-голямо значение за бъдещите наземни операции на руснаците ще бъде неприятният факт, че вече ударните им въртолети ще трябва да бъдат отдръпнати на летища до над 170 км по-назад в руска територия, отколкото са били до момента.

Имам всички основания да смятам, че ATACMS тепърва ще казват тежката си дума, и то в буквалния смисъл на думата. В четвъртък „Гласът на Америка“, позовавайки си на свой източници сред висшите военни в Киев и Вашингтон, съобщи че от януари догодина се очаква в Украйна да започнат да пристигат ракети с обхват до 300 км и унитарна бойна глава, т.е. от тези които правят голямо „бум“. До момента ЗСУ разполагат само с такива които летят на до 160 км и са заредени единствено с касетъчни боеприпаси. Това безспорно ще разнообрази арсенала на украинците и ще увеличи техните възможности за огнево поражение. Нещо като „пиле или риба ще желаете“ в ресторанта на преизподнята на руските нашественици.

Целият ужас на ATACMS се състои в това, че засега руснаците май ги свалят само на думи. В сряда гръмна новината разпространена от Москва, разбира се, че руската ПВО била успешно прихванала две ракети. Както често се случва, тя светкавично бе раздухана от доста медии и по света, и у нас. Оказа се, че това е свежа доза руска дезинформация, целяща да прикрие поредната тяхна катастрофа на бойното поле. По този повод Телеграм-каналът ВЧК-ОГПУ, за чийто администратор сериозно се счита, че има свой доверени източници по най-високите етажи на властта в Кремъл, иронично подхвърли, че две ракети ATACMS действително са били унищожени, но това е станало защото са улучили позициите на руското ПВО край Луганск, в резултат на което са избухнали три безумно скъпи установки С-400. Обект на изключителни подигравки от страна на руските военни кореспонденти и анализатори стана и министърът на отбраната Шойгу, който самоуверено заяви, че за няколко дена били свалени цели 24 украински самолета. Даже няма смисъл да коментирам дали е вярно, но в случай, че се интересувате ще ви кажа, че за изтеклата седмица документално е потвърдена загубата само на един украински хеликоптер Ми-8.

В Киев са пределно наясно, че само с чудо-оръжия няма как да се постигне превес на бойното поле и затова сериозно са се заели да увеличат армията си. Както заяви Сергей Рахманин, един от членовете на комитета по национална безопасност към Радата (украинския парламент), „темповете на мобилизация в Украйна ще бъдат засилени, защото има нужда от нови бригади“.

Зеленски и помощниците му са наясно, че в значителна степен развитието на бойните действия в обозримо бъдеще ще зависи от това дали обещаната от Запад помощ ще продължава да пристига в сегашните обеми. Затова със свити сърца изчакваха позицията по-въпроса за поредния пакет финансова помощ от Европа на Орбан и новата му дружка, словакът Фицо. И двамата не излъгаха „почитателите“ си и вече успяха да блокират свежите пари предвидени за Киев за догодина. Неприязънта към Орбан, обаче, продължава да се засилва в редиците на неговите колеги-държавни ръководители – той вече бе публично порицан и от страна на френския президент Макрон, и от страна на премиера на Люксембург. Последният даже заяви в прав текст на Орбан нещо от рода, че „ЕС не е СССР и Унгария може да се чувства свободна да го напусне когато пожелае“.

Един проблем, който от доста време висеше като дамоклев меч над главите на украинците, май ще се реши от самосебе си и то в благоприятна за Киев насока. Става въпрос за избора на новия председател на Камарата на представителите на САЩ, Майк Джонсън. Той е републиканец и има репутацията на едва ли не отявлен проводник на политиката на Тръмп. Още по-важен е фактът, че през него минават законите и решенията, които ще се гласуват, той казва кое да влезе в залата и кое не, а също така назначава членове на комисии, да не говорим, пък, че има право на вето. Реално погледнато, в американската политика г-н Джонсън е третият по власт и влияние човек след президента и вицепрезидента. Очакваше се едва ли не, че едно от първите неща, което той ще направи е да отреже всякаква помощ за Украйна, а руските пропагандатори доволно потриваха ръце.

Но тук за пореден път московските надежди ще си останат несбъднати, а Майк Джонсън ще се окаже още едно потвърждение на максимата, че вечни са само държавните интереси. А те, ако се съди по интервюто, което той даде за тв канала Fox News, предвиждат по никакъв начин „да не се позволи на Путин да победи в Украйна, защото той няма да спре дотам, а и това ще окуражи Китай да нападне Тайван“. Единственото, което Джонсън настоя неколкократно е да има по-ясна отчетност за изразходваните бюджетни средства. Явно руските агресори подвизаващи се на украинска земя ги чакат още доста „подаръци“ от чичо Сам. А няма как да бъде другояче, защото анкета на авторитетното издание The Economist показва, че рейтингът на Зеленски сред пълнолетните американци е по-висок с цели осем пункта (50 срещу 42%) от този на президентите Байдън и Тръмп. Явно, освен вечни интереси на този свят има и вечни ценности. И то човешки.

снимки: БТА, БГНЕС/Архив