С траурен звън на камбани и върху лафет от гаубично оръдие, който е бил ползван и за литийното шествие след опелото на цар Борис III Обединител, патриарх Неофит измина последния си път от патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" до митрополитския катедрален храм "Св. Неделя".
Път, до болка познат на Негово Светейшество. Път, бил негово ежедневие в тежките разколни времена за църквата ни. Именно тогава дядо Неофит постига единението на българската църква и днес е поставян редом до достойните обединители на родината.
"Сега като виждам процесията и разговора ни за връзката с Царство България, не са случайни тези моменти, защото самият баща на дядо Неофит, той е бил машинист и няколко пъти е общувал с цар Борис III. И така много символика и препратки има към семейната история", каза доц. Екатерина Дамянова, Богословски факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
5 септември 1943 г.
Лафетът е същият, процесията днес събира много хора по цетралните улици на София да изпратят светейшия предводител на православната ни църква, така както много хора са изпратили в последния му път и цар Борис III - Обединител. И днес процесията се води от първите държавници. И днес в началото на литията е Симеон Сакскобургготски, така както едва шестгодишен, наследил тежката "корона от тръни" на своя баща, той върви зад същия лафет.
А дошлите да изпратят патриарха споделят, че пазят хубави спомени, защото лоши от Негово Светейшество няма как да имат.
"Кротък, човек на компромиса".
Обединител ли беше?
"Да, бих казала да", каза Ива.
"За мен това е повод човек да направи равносметка за собствения си живот, да оцени качествата си и недостатъците си и ако може - да се смири. Да бъде по-благ и добър", посочи Теменужка Груева.
"Познавахме се, ние всички скърбим, защото това е един изключително благочестив, благ човек - нашият патриарх. Това, което ме доведе, е моята истинска вяра, моята съпричастност към БПЦ. И в тези моменти мисля, че всички ние, православните християни, дали някои много вътре във вярата, много религиозни, или не, но всички ние сме обединени. И това, което виждам - толкова много хора - вчера днес, показва колко обичан беше българският патриарх", категорична е Мария.
Пред митрополитската катедрала, която патриарх Неофит избра за свой вечен дом, ковчегът с тялото беше въведен към преддверието с държавна почест.
Трисагий беше отслужен край вечния дом на дядо Неофит. Глави сведоха митрополитите, епископите, свещеници от овдовялата Софийска епархия и държавниците. Много миряни изпълниха пространството край храма, за да си вземат последно сбогом със светейшия ни патриарх.
Негово Светейшество патриарх Неофит, оставил след себе си единна Българската православна църква, беше погребан до Екзарх Йосиф - духовникът, отстоял единството на църквата ни след 1878 година. А на обичаното си паство дядо Неофит завеща не само вярата, но и надеждата, че винаги идва по-добро.
"Не трябва да се потапяме в непреодолима скръб. Защото преди всичко над нас е повелителят на живота, който има в свои ръце знанието, мъдростта, силата и решението", казваше Неофит, Патриарх Български и митрополит Софийски.
Снимки: Десислава Кулелиева