Начало
назад
Българската позиция: Не сме готови да подкрепим Северна Македония за начало на преговори с ЕС
България не е готова да каже "Да" на Северна Македония за начало преговорите за членство в ЕС. Това съобщи на брифинг вицепремиерът Екатерина Захариева. Снощи тя беше в Берлин, където по покана на германското председателство на ЕС се състоя среща с министрите на европейските въпроси и външните работи на Северна Македония. По темата премиерът проведе видеоконферентен разговор с канцлера Меркел, а позицията си изразиха също държавният глава Румен Радев и вицепремиерът Красимир Каракачанов.
Повод за снощната среща в Берлин, организирана с посредничество на Германия като ротационен председател на Евросъюза, е желанието на република Северна Македония до края на тази година да има ясна преговорна рамка.
Вицепремиерът Захариева припомни, че страната ни винаги е подкрепяла европейския път на Северна Македония, но в решението за даване на зелена светлина на преговорите с евросъюза от март и в поредица от декларации след това ясно е записано, че трябва да се спазват добросъседските отношение и договора с България, подписан през 2017 г.
"За съжаление повече от година вече наблюдаваме трайно и системно неспазване на този договор", каза Екатерина Захариева - вицепремиер и министър на външните работи.
Захариева обясни, че изобщо не става дума само за работата на историческата комисия, но се виждат и пречки по важни инфраструктурни проекти и нежелание на Република Северна Македония да се придържа към формулировките за езика.
Най-големият проблем на България в работата на историческата комисия пък е, че личностите, по които е постигнато съгласие, не са обявени публично към настоящия момент и договореностите не намират отражение в учебниците и в музейните експонати.
"Много обвинения чухме, че България не признава реалността, напротив, ние признаваме реалността, дори с факта, че първи сме признали съществуването на държавата", каза Захариева.
В същото време Захариева отбеляза с тревога факта, че непризнаването на историческата истина има сериозни отражения в реалността, изразяващи се в малцинствени претенции. Никой няма право да определя на един гражданин как се самоопределя и на какъв език говори.
"Имаме някакъв напредък по отворените въпроси. Знаете, че за името и по-скоро използването на краткото име за България е важно те да декларират това, което направиха и в НАТО, че това не води до географската част от България и не е свързано по никакъв начин с териториални или малцинствени претенции. По отношение на езика ние отново подчертахме, че има два варианта - или да използваме формулата от 2017 г., която за нас е абсолютно достатъчна, или признаване на еволюцията и генезиса на езика", каза Екатерина Захариева - вицепремиер и министър на външните работи.
Позицията и на премиера, и на българското правителство е много ясна и тя е: ние сме доброжелателни, но не може да правим компромиси, които ще продължат да водят до антибългарска кампания, заяви още вицепремиерът.
Европейските държави са изправени пред много предизвикателства в момента включително COVID кризата. И затова няма да е от полза на Скопие да изпусне този прозорец, защото не всички страни членки са толкова ентусиазирани за разширяването на ЕС както България и Германия е позицията на външния ни министър.
Очаква се темата да бъде обсъдена на заседание на Съвета "Общи въпроси" на 10 ноември и дотогава българската позиция трябва да е ясна.
Борисов благодари на Меркел за ангажираността на Германия за бъдещото еврочленство на РС Македония
В 40-минутен видеоконферентен разговор с канцлера на Германия Ангела Меркел, премиерът Бойко Борисов информира за позицията на България, представена от Екатерина Захариева вчера в Берлин.
"Аз и България сме благодарни за ангажимента на германското председателство и лично на Вас за търсенето на формули, които да позволят началото на преговорите на Република Северна Македония за членството в Европейския съюз", заяви министър-председателят Бойко Борисов.
Борисов изрази и надежда, че в рамките на германското председателство ще бъдат постигнати верни и правилни решения по темата.
Вицепремиерът Красимир Каракачанов също коментира темата. Той заяви, че подкрепя основните констатации на българския външен министър, че договорът за добросъседство не се спазва от македонска страна.
"Не смятам, че към момента България разполага с гаранции от македонска страна за изпълнението на Договора от август 2017 г. и не приемам, че такива гаранции могат да бъдат изявления на членове на македонското правителство, или само декларация от тяхна страна. Единствена гаранция би могъл да бъде писмен анекс към Договора от 2017 г., отразяващ българската Рамкова позиция и декларацията на българския парламент от октомври 2019 г.", каза Каракачанов.
Пред медии президентът Румен Радев заяви, че на страната ни трябват гаранции, че единството на българската нация и нашето културно-историческо наследство няма да бъдат поставени никога под въпрос от външни фактори.
"Не можем да легитимираме и да дадем европейска легитимация на омразата към България. Не може като самоуважаваща се нация 3 години след подписването на нашия договор за добросъседство да виждаме текстове в учебници, да виждаме в музеи, паметници на сайтове на университети и научни звена обидни и недопустими формулировки по отношение на България", каза Румен Радев - президент на България.
Оттук нататък изходът според държавния глава е само един: отлагане на преговорите, докато не се сключи ясно, обвързващо двустранно споразумение между Българи и Република Северна Македония за изчистване на всички двустранни въпроси.
