Битката за живот: Всяко десето бебе у нас е недоносено

Всяко десето дете у нас се ражда преждевременно. А зад статистиката стоят хиляди истории на битки за живот. Темата е водеща и на петия Национален конгрес по неонатология, който се провежда в Свети Влас. Там специалисти от България и чужбина обсъждат развитието на грижата за най-малките пациенти и все по-високата преживяемост при недоносените бебета.

Росен е на 11 години и започва живота си с битка за оцеляване. Роден по спешност едва в 27-ма гестационна седмица и с тегло един 1 кг и 150 грама.

Катерина Методиева, майка на Росен: “Екстремно недоносено дете. Беше на системи, вързан за апарати. Първо беше интубиран, после дишаше сам. И ето, виждате го колко е голям, въпреки всички трудности, които преживяхме.”

Месеци наред остава в Отделението по неонатология в УМБАЛ - Бургас. Днес се връща там вече пораснал – при хората, дали му шанс за живот.

Росен, 11 г.: “Че съм много благодарен, че успяха да ме спасят.”

д-р Стиляна Томова, нач. на Отделение по неонатология в УМБАЛ - Бургас: “Някои деца така се помнят за цял живот. Той беше с усложнения от страна на белия дроб, инфекции във връзка с преждевременното раждане. Апаратурата става все по-сензитивни- да се подават адекватни количества примерно на кислорода, на наляганията при апаратите за обдишване.”

проф. д-р Христо Мумджиев, председател на Българската асоциация по неонатология: “Около 9% от новородените са недоносени-фактор от доста години. Този процент няма някаква особена динамика. За съжаление средноевропейският е около 6 процента и половина. Но факторите за недоносеността са и медицински, и социални и аз си мисля, че социалните имат много сериозно значение.”

Специалистите отчитат и сериозен напредък в неонатологичната грижа у нас и висока преживяемост на деца с тегло под килограм.

проф. д-р Христо Мумджиев, председател на Българската асоциация по неонатология: “Много повече от половината дечица преживяват и то проблема не е само с преживяемостта, а това да успеем ние така да ги лекуваме, че да стават нормални и пълноценни хора. И според мен има особени успехи в това направление.”

А историите на деца като Росен днес вдъхват надежда на все повече семейства с подобна съдба.