България заема 35 място в индекса „Богатството на народите“ за 2026 г. Тя е сред най-бързо развиващите се страни през изминалото десетилетие, но остава с най-ниската оценка в целия ЕС. Резултатите бяха разпространени от Институт за пазарна икономика.
Основна причина за това е много слабото представяне в компонентите на индекса, които оценяват публичния сектор. Общият резултат на страната достига 546 точки, с 13 повече спрямо предходната година, но без промяна в позицията. За последните 11 години България е подобрила резултата си с 20%, което я нарежда сред държавите с най-бърз напредък, макар разликата спрямо останалите членки на ЕС да остава значителна.
Качеството на публичните разходи е близо до дъното на ЕС, повлечено надолу от увредена околна среда, лошо здравеопазване и слабо образование - наследство от години на политическа нестабилност и отлагани реформи, е записано в проучването.
Отбраната и инфраструктурата пък са сред относително силните страни на страната. Присъединяването към еврозоната и Шенген обещава нова вълна от инвестиции. Частната икономика се представя малко по-добре, но растежът през последните години зависи все повече на потребление, кредитиране и по-висока преразпределителна роля на държавата.
По-общата картина е притеснителна. В повечето от разгледаните страни - 27 от 40 - гражданите получават по-лоши публични услуги срещу данъците си през 2026 г., отколкото десетилетие по-рано. Бюджетите се увеличават, но качеството не нараства със същите темпове.
Според авторите на изследването спадът започва след пандемията. След като общо се подобрява до 2021 г., качеството на публичните разходи започва да намалява в голяма част от включените държави, а на този фон растежът на частния сектор намалява приблизително наполовина, а в над десет икономики е станал отрицателен.
Лидерите САЩ, Норвегия и Швейцария отново дават добрия пример, съчетавайки значителен размер на частната икономика с държави с голям капацитет и високо качество на публичните услуги. Най-динамични обаче са догонващите икономики на Централна и Източна Европа - Румъния преди всичко, а Хърватия, България и Гърция са непосредствено зад нея.
Полша е интересен парадокс. Икономиката ѝ се е забавя осезаемо, въпреки че публичният сектор продължава да се разраства. Причините са много, но авторите на индекса посочват липсата на върховенство на закона и нарастващата тежест на бюрократичния апарат, съчетани с по-скоро неуспешни мерки в посока дерегулация, които никога не са стигнали достатъчно далеч. Заедно с това данъчната система става все по-заплетена и непредсказуема с всяка изминала година, тъй като различните данъци за отделни сектори се множат, а акцизите се повишават с малко или без никакво предупреждение.
Индексът на богатството на нациите (WNI) на Варшавския институт за предприемачество е изготвен в сътрудничество с 20 мозъчни тръста от цял свят и през 2026 г. включва 40 държави – страни членки на Европейския съюз и ОИСР, заедно Украйна. WNI отделя размера на частната икономика от публичния сектор и оценява това колко гражданите получават обратно от държавата в седем области - отбрана, вътрешна сигурност, инфраструктура, околна среда, здравеопазване, образование и висше образование.
Чуй новините
Подкаст
