Начало
назад
Бруно Бекман специално за БНТ: Руски военни поискаха прошка от украинските деца
Руски военни поискаха прошка от украинските деца. Това се случи в малко село в околностите на Киев. Преди да бъдат изтеглени, те оставят съобщения за учениците. Историята разказва специално за БНТ белгийският журналист Бруно Бекман, който предава от Украйна от началото на войната.
За смразяващото лице на войната: Най-важното на едно детско гръбче
Катюжанка е селце до Киев, което войната не е подминала. Повече от месец руски военни части са в селото, а жителите му живеят в ужас. Това е основното училище.
На 28 февруари руските военни части окупират село Катюжанка. Командването е настанено в местното училище. И преди да си тръгнат на 31 март оставят послание за учениците, което да прочетат, когато се завърнат в училище.
По време на войната в класните стаи няма и следа от учебна атмосфера.
"Тук бяха щабът и свързочниците им. Бяха много, страшно много. В целия двор бяха автомобилите им", разказва Татяна, домакинка в училището.
Следите от руснаците в класните стаи са видими, а на една от черните дъски са написали следния текст:
"Деца, извинявайте за безпорядъка. Опитвахме се да опазим училището, но имаше обстрели. Живейте в мир, пазете се и не допускайте грешките, които направиха възрастните от Украйна и Русия - един народ!!! Мир, братя и сестри!"
А на съседната дъска им пожелават успех в учението и пишат още:
"Войната ще свърши и Вие ще възстановявате Родината си. Бъдете справедливи и честни един към друг, подавайте ръка на всеки в нужда. Надяваме се да бъдем задружни. Станете доктори, инженери, учители - те пазят мира. Бог да Ви пази и още веднъж - извинявайте, че бяхме заели училището.
Руснаците".
На една от черните дъски пише "Мир на вас, братя и сестри украинци!" и името на войника, а на друга "Смърт на бандеровците" - думите, с които руската пропаганда оправдава войната. Сега Татяна, както и всички в селото, са си отдъхнали. Дошли са украинските военни, а руснаците вече ги няма.
Бруно Бекман: Къде се криехте през цялото това време?
"Криехме се у дома или в бомбоубежището. Има голямо бомбоубежище, в което се събират много хора. Там имаше и много деца, имаше и бебе на 5 месеца и друго на месец и половина, общо 40 деца и много възрастни", споделя още Татяна, домакин в училището в Катюжанка.
Татяна и всички в Катюжанка живеят с една мисъл: Руснаците вече няма се върнат. Но животът още дълго няма да е същият, какъвто е бил преди войната.
