Цената да си жена в Афганистан

За трудното решение да избягаш, в името на по-добър живот. За смелостта да останеш в родината си дори когато си заплашена да бъдеш лишена от всичко. За риска, който поемаш дори с появата си на улицата.

Това е историята на няколко жени, обединени от едно - всички те са от Афганистан и животът на всяка една от тях се преобръща след връщането на талибаните на власт.

Херат, Западен Афганистан. Датата е 2 септември. Група жени излизат на смел, граничещ с безразсъдството протест. Протестират срещу талибаните.

"През изминалите две седмици жените изчезнаха. Няма ги в университетите, няма ги по улиците. Скриха ни, забраниха ни. Борили сме се за правата си с години и няма сега да се откажем от тях", казва една от протестиращите.

От 14 август насам над страната е надвиснала сянката на мрачните времена от 1996 до 2001 г., когато талибаните бяха на власт, а жените бяха лишени от правото да учат, да работят и дори да напускат дома си без придружител мъж. Винаги покрити с бурка.

Бехеща Аргад доби слава като първата жена, направила интервю с талибански лидер. Два дни след завладяването на Кабул, техен представител влиза неканен в студиото й.

"Когато дойде се притесних, защото не се бях забулила така, както те смятат за правилно. Набързо огледах дали дрехите ми са достатъчно дълги и дали не се вижда част от тялото ми", казва Бехеща Аргад.

Поема дълбоко въздух и прави интервюто. То е част от пропагандната кампания на талибанските лидери, в което се чуват обещания за равенство на половете в страната. Чува се заявка, че няма да бъдат лишени от правото на образование и работа. Дни по-късно става ясно, че нищо от казаното не е било вярно. А животът на журналистката се превръща в кошмар.

На всички жени в страната е наредено да носят хиджаб. Забранява им се да се показват на екран. Забранява се изобщо да се споменава за превземането на властта. Арганд решава, че е време да избяга.

"За талибаните жената е нищо. За тях ти не си човек", казва тя.

Телевизионният ефир със седмици беше достъпен единствено за мъже. Докато неочаквано в четвъртък сутрин на екран се връща друга водеща - Ялда Али.

Да захвърли кариерата си, но да спаси живота си. Това е изборът на младата попзвезда Ариана Сайед. На 14 август получава телефонно обаждане, което според нея спасява живота ѝ. Препоръчват ѝ да се качи на първия самолет и да напусне страната.

"Винаги съм се борила за правата на жените и открито съм критикувала талибаните. Ето защо, когато те дойдоха, бях много уплашена,. Стоях на терминала на летището и се питах какво ли ще стане, ако някой от тях ме разпознае. Какво ли щяха да направят с мен и годеника ми... Трудно ми беше да тръгна, но знам, че сме късметлии, че сме живи. И само това има значение", казва тя.

Днес тя е в Съединените щати. Прекосила е Атлантическия океан на борда на препълнен с търсещи шанс за нов и по-добър живот жени.

Други - като Мейсара, отказват да напуснат страната си. Тя е лекар и не може да си представи да изостави пациентите си - "В началото бяхме много притеснени, но за щастие ни позволиха да продължим да лекуваме хората".

След идването на талибаните останахме у дома само за ден. След това ни се обадиха и ни казаха, че можем да се върнем на работа, казва медицинската сестра Нури.

Противоречиви послания отправят талибаните и медийната им политика е само един от примерите. Говорител на новото радикално правителство обяви, че в състава на кабинета няма да има жени. Той все пак допълни, че те ще могат да работят в министерства или в съдебната система, например, но като помощници.

Светът следи отблизо развитието на ситуацията в Афганистан и най-вече каква ще е съдбата на жените, които поради нежелание или невъзможност да напуснат, сега ще живеят по правилата на шериата.