Да се върнеш в Украйна с хуманитарна мисия - разказът на Мария Плачкова, която избяга от бомбите в Одеса

Каква е обстановката в Одеска област, населена и с много бесарабски българи и как войната промени живота на обикновените хора там? Репортерът на БНТ Мария Плачкова, която е бесарабска българка, се върна в Украйна с хуманитарна мисия. Ето какво разказва тя за ситуацията там:

Войната ме завари в Одеса. Грохотът на бомби ме събуди в 5 часа сутринта. Изплаших се много, но реагирах спокойно, защото седмица преди това ни бяха съобщили, че е възможно нападение от страна на Русия. Аз самата работех като репортер в една от одеските телевизии и бях правила репортажи къде да се крием, ще има ли мобилизация.

Бързо събрах в една чанта документи и пари. Обадих се по телефона на близките ми. След един час тръгнах на работа, имах пряко включване, после правих репортажи за ситуацията в града.

Прибрах се при родителите си в село Чушмелий, което се намира на 280 км от Одеса. Там беше спокойно, но в края на март реших да напусна Украйна. Причината бяха ударите по нефтобазите на Одеса. Освен това не беше безопасно и да работя, а и телевизията спря да излъчва.

Искам да уточня, че България ми е прародина. Аз съм етническа българка, родена в Украйна. Там, както се знае, е най-голямата българска диаспора. Идвала съм в България и по-рано бях по учебни програми и на почивка. Имам много приятели и познати тук. Няколко години преди бях на стаж на БНТ. Била съм и водеща на предаване за българите в Украйна.

Сега започнах в БНТ. Благодаря на колегите от телевизията, които ме приеха с отворени обятия и ми помагат в работата тук. Радвам се, че мога да продължавам журналистическата си дейност и в България, правя репортажи, свързани с Украйна.

Затова когато чух, че има възможност да тръгна към Украйна с хуманитарния конвой, веднага се съгласих. Нашето пътуване с Фондацията "Благотворителност и милосърдие" беше няколко дни.

Потеглихме от София в 6 сутринта, стигнахме до Силистра, където заедно с няколко коли и линейка се качихме на ферибота до Румъния. Въпреки дългото пътуване - проверки на границите успяхме да пристигнем в Украйна в 10 вечерта.

Първата ни спирка беше моето родно село Чушмелий, което се намира в Южната част на Одеска област. Сега там активно приема преселници от други райони с военни действия в Украйна.

Хуманитарна помощ от България в едно от селата с най-голямо българско етническо население в Украйна

В Чушмелий живеят предимно етнически българи, които пазят традициите си.

Това са трудолюбиви хора, които се занимават със селско стопанство. Жителите на Чушмелий винаги са гостоприемни, но сега по време на войната това особено се усеща. Забелязах, че селото се е променило, напълнило се е с хора и деца.

Местните жители посрещат в домовете избягалите от бомбите, осигуряват им храна и им помагат с каквото могат.

В Чушмелий намират подслон повече от 200 души от Киев, Одеса, Мариупол, Херсон, Николаев и други части на Украйна.

Когато раздавахме помощите на хората в селото се запознах с Олег от гр. Николаев.

"Преживяхме много удари, обградиха града. През първите дни имаше 9-часови боеве. Карах кола под ударните вълни на експлозии. Моите родители са лекари, помагах им в болницата. Страшно беше, имаше много ранени“, разказа ни Олег за ужаса, който е преживял.

Марина от Херсон пък ми сподели, че в родния й град няма продукти, хуманитарна помощ не може да стигне до тях, а трудностите са огромни, особено с деца.

От първо лице: Обстановката в Одеса през погледа на пратениците на БНТ Иво Никодимов и Мария Плачкова

Докато бях в Чушмелий се срещнах и с хореографката Кристина, която беше преподавателка като малка. Заради войната и тя се беше върнала от Киев в родното село.

"Засега не планирам да се връщам, домът ни в Киев е цял, но е опасно. Много сме благодарни за помощта тук", разказа ми тя.

Кметът на Чушмелий Степан Великов също е приютил в къщата си бягащи от войната.

"Четирима от Киев живеят у нас, каза той. - Втори път вече бягат от война - през 2014 година от Луганск, а сега от Киев. Все повече хора от селото остават без работа и е трудно да помагат на преселниците."

Хуманитарната помощ от Фондацията "Благотворителност и милосърдие" включва около 300 пакета с храна и лекарства за местните и хората, избягали от районите, където се водят военни действия.

Одеска област получи хуманитарна помощ от България

Радвам се, че по време на нашето пребиваване в Чушмелий успях да видя близките си. Вкъщи ме очакваха мама, татко и баба ми, която тази година ще навърши 90 години. Тя беше дошла на гости за Великден, но остана специално да се видим. Мъчно ми е за тях, но тази среща ми напълни сърцето с топлина.

След като оставихме помощта, потеглихме към Одеса, която се намира на 280 км село от Чушмелий. Пътят беше натоварен с коли и камиони със зърно. Пристанището в Одеса е блокирано. Оттам износът е невъзможен в момента. Затова камионите от цяла Украйна се пренасочват към пристанището на Дунава в град Измаил. По пътя има огромни задръствания и километрични опашки.

При влизането в Одеса се чуха сигналите за въздушна тревога. Въпреки това продължихме обиколката с екипа на фондацията и генералното консулство на България в Одеса. Една от срещите включи и представителите на военната администрация.

Посрещна ни Сергей Братчук – говорител на военна администрация.

"Трябва ни помощ, не само военна, но и хуманитарна. Одеска област днес е място, където идват много преселници от други райони. Затова ни трябват продукти, лекарства и неща от първа необходимост“, каза той.

Затова помощта която докарахме от България е много важна. В 3-та Одеска детска болница Фондация "Благотворителност и милосърдие" дари лекарства за децата и медицинско оборудване.

Главният лекар на детската болница д-р Елена Артьомова ни сподели, че по време на въздушни тревоги, лекарите продължават да работят, но провеждат бърза евакуация на пациентите до бомбоубежището.

"При нас се разработват всички планове на евакуацията. Водим децата до бомбоубежището, което ремонтирахме. Сега там има ток, вентилация, вода, тоалетна, дори дивани, както и запаси от храна и лекарства“, ни разказва тя.

Тези няколко дни, когато бяхме в Одеса, беше спокойно, нямаше експлозии. Но бързахме да се приберем.

Няколко часа след като напуснахме границата, удариха летището в Одеса с 2 ракети. Това се случи преди първи май. И от тогава все по-често има бомбардировки. Спокойната Одеса и областта вече са едни от най-опасните региони в Украйна.

Вижте повече от разказа на Мария във видеото: