Да живееш активно на всяка възраст - вдъхновяваща история от Мадрид

В Испания хората живеят все по-дълго, а вероятно и все по-добре в последните десетилетия от живота си. Само в Мадрид има близо 300 000 души на възраст между 80 и 90 години. А почти всеки пети в страната е над 65 години.

Но тази внушителна група не е нито забравена, нито желае да остане встрани от активния живот. Въпрос на държавна политика и лична мотивация. Въпрос на ежедневно усилие. В Испания е и една от най-големите български общности - близо 300 хиляди наши сънародници. И все повече от тях са заети именно в тази сфера - грижата за възрастните хора.

Геновева Начева току-що е изкарала двойна смяна - нощна и полудневна в Дом за възрастни хора в Мадрид. След три кафета, с които се е опитала да изтрие умората, ни разказва какво е началото на едно дежурство.

"Разглеждаш си задачите, които трябва да вършиш за смяната, и започваш. И започваш!".

Работи в този дом от една година. Смените са по седем часа и половина. Има добра заплата и 11 почивни дни в месеца. Доволна е не само от условията, но и от това, което прави.

"Еднакво се грижим за хора, които са на 70 години, и за хора, които са над 100 години, имаме такива хора", казва тя.

В дома има хора с бастуни, с проходилки и на колички. Повечето са неподвижни. Някои могат, други не могат да се грижат сами за себе си. За тях се полагат грижи като в болница. Персоналът – медицински сестри и санитари - е достатъчен.

"Има в момента 140 човека резиденти, имаме 5 човека първа смяна сестри, имаме трима човека втора смяна и четири човека нощна смяна", обяснява Геновева.

Допреди десетина години домовете като този, за който разказва Геновева, не са популярни. Семействата се грижат за възрастните у дома, като наемат помощници. Но днес са широко разпространени, а списъците с чакащи за настаняване – огромни. През последните 20 години броят на испанците над 75 години се е удвоил, а днес Испания е страната с най-бързо застаряващо население в Европа. 18% от испанците са на възраст над 65 години. Но в Испания никой не бърза да отписва или да забравя тези хора. Тук вярват в така нареченото "активно дълголетие“. И не само вярват, а го живеят.

Елисавета Шидерска е треньор по физическа подготовка за възрастни хора и работи към община Мадрид. Инженер по образование с кариера на спортен журналист, кореспондент на БНР и треньор, тя сравнително скоро открива призванието си.

"Не съм я търсила тази работа, тя ме намери и мисля, че най-накрая си намерих мястото. Няма по-благодарна публика, няма по-благодарни ученици от възрастните хора, защото са стигнали до този етап от живота си, в който осъзнават, че всеки момент е ценен. И ако този момент е изживян с пълен капацитет, тоест няма болежки, могат да се придвижват сами, могат да си вдигат внуците сами, могат да се обличат сами, могат да отидат да пазаруват сами, за тях това е необходимото и достатъчно условие да се чувстват добре", разказва Елисавета.

Има по пет часа на ден с около 300 ученици, които идват по два пъти седмично във фитнес център в Център за възрастни хора в квартал "Чамартин".

"Освен моите часове, посещават часове по рисуване, по пеене, по театър, по градинарство, по опознаване на Мадрид, часове по опознаване историята на Испания, часове по английски, френски или италиански. Голяма част от тези часове се водят от доброволци измежду тях или по-млади хора. Възрастните хора не трябва да плащат нищо. Единственото условие е да бъдат регистрирани в квартала, в който се намира центърът за възрастни хора и да живеят в Мадрид“, обяснява Елисавета.

Тези занимания не са привилегия, а посещаването им не зависи от финансовите възможности на хората.

"Има хора, които са собственици на 4 - 5 апартамента, които дават под наем. Има други, които живеят под наем, въпреки че са пенсионери вече и трябва да ползват едно и също жилище с други пенсионери. Това значи, че са от всякакви социални нива. За часовете по гимнастика, рисуване, театър, градинарство не плащат нищо“, казва още Елисавета.

В Испания жените живеят до 85 години средна възраст, мъжете - до 82 години.

"Аз имам две любими мои ученички - на по 100 години. Двете са приятелки и живеят една срещу друга. От време на време едната забравя, че има часове по гимнастика и се налага другата да й казва, че има час при мен. Като изключим това, всичко останало им е наред. Тези две дами, ако сега са на по 100, откакто са се пенсионирали на 65, ходят на часове по гимнастика в центъра по гимнастика, в който аз работя. Без да навлизам в подробности, това са 35 години, откакто тази система функционира. Наистина са най-чаровната публика, най-прекрасните ученици, най-изпълнителните във всичко", споделя Елисавета.

През последните 15 години Геновева работи в домове за възрастни хора в Испания. Преди това е била старша сестра в психиатричната болница в Карлуково. Добре помни деня, в който решава да напусне България и да работи същото другаде. Това е денят, в който купува дрешка на внучето си и заради този разход не успява да си плати сметките със заплатата, а се налага да вземе заем. Така се озовава в Мадрид. Преживява трудно началото на пандемията, когато работи в частен дом за възрастни хора. Там от COVID-19 умират мнозина.

"Не може днес на смяната да ти умират трима-четирима човека и това да не ти влияе на психиката. Това да не ти се отразява, и на другия ден са още трима-четирима! Откакто работя в държавната резиденция, нито един човек не е починал", казва тя.

В държавните домове, семействата плащат по 1000 евро на месец, но държавата ги субсидира допълнително. В частните месечната сума е най-малко два пъти по-висока.

"Започват с температура, с кашлица, с храчки, веднага тези болни ги отделяме в ковид отделение с 15 легла, правят им се тестове на всеки три дена и след 14 дена, когато тестът им е отрицателен, няма симптоми, няма температура, няма кашлица, тогава вече се връщат при останалите. За да не бъдат изолирани, те ни наблюдават, и ние влизаме при тях с униформите и тях това ги стресира и ни питат - докога ще съм тук. И отношението, отношението е много важно. Да им казвам, че вече нямат температура, че вече няма кашлица, че зависи от лекаря, но най-много след три дена ще си е в стаята. Това е! Те питат: Как съм? - Добре! И с усмивка те изпращат от стаята. Психиката може да излекува и най-голямото заболяване", разказва Геновева.

Елисавета често сравнява ежедневието на своите ученички в Испания с това на възрастните в България. За мнозина пенсионери у нас то е свързано с отпускане, обездвижване, отчуждаване от света, отказване от удоволствията, самота.

"Но моята баба не беше такава. Баба ми Елисавета, аз се казвам като нея. Тя ни отгледа четири внука. Почина на 88 години така, както я познавахме всички - активна. Имаше градина от 4 декара, гледаше децата, грижеше се за животни, имаше цел - да изкара тази фамилия напред, както казват тук испанците“, спомня си тя.

Елисавета печели учениците си със своя литературен испански, отдаденост и усмивка, но любовта е взаимна.

"И нямаме притеснения, че не сме облечени добре или че маратонките ни не са маркови, че не изпълняваме упражнението както е казала учителката, защото имаме контузия в лявата ръка и не можем да я вдигнем достатъчно добре. Всеки идва, прави това, което може, и си излиза оттам подновен. Не е въпрос нито на пол, нито на националност, нито на възраст, въпрос на желание е всеки от нас да се чувства по-силен, по-здрав, по-умеещ, по-можещ и да има активно дълголетие. Да бъдеш активен независимо на каква възраст - на 5, на 50 или на 75. Не е околната среда тази, която прави нашето отношение. Ние правим околната среда и ние създаваме отношението към часовете по гимнастика или по градинарство", категорична е Елисавета.

До 2050 година 30% от населението на Испания ще е над 65 години. И грижата за възрастните като държавна и общинска политика ще заема все по–съществена част. Професиите като тези на Геновева и Елисавета ще са все по–търсени. А животът на техните ученици и пациенти ще е изпълнен с ускорен от емоции пулс до последния дъх.