Ръст на кибератаките по време на пандемията

Сериозен ръст на кибератаките и загуби за милиони по време на пандемията. Доклад на една от най-големите технологични компании отчита 49% ръст на използването на зловреден софтуер през 2020 г. На този фон у нас популярност набират т.нар. киберзастраховки за бизнеса. Засечени са сериозни атаки към едрия бизнес и то от страна на български хакери.

Преди няколко месеца един отворен имейл поставя на изпитание репутацията на дългогодишна адвокатска кантора. На пръв поглед писмото не будело подозрение - уловката обаче била скрита в прикачения файл.

"Няколко часа по-късно всички файлове на компютъра ми бяха недостъпни. Хакерите твърдяха, че информацията е открадната и ще я разпространят и всички мои клиенти ще узнаят за това какво се е случило", разказва потърпевшият.

За да бъдат върнати активите, хакерите поискали откуп, който да бъде платен в криптовалута. Причината - подобен превод е непроследим при разследване. Това, което спасило кантората, бил съветът на IT специалисти всеки месец информацията да се архивира.

"На мен ми поискаха сумата от 15 000 евро. Загубихме информацията само за последните две седмици. Успяхме да възстановим по-голямата част от информацията", обяснява още потърпевшият.

Проучвания показват, че около 70% от компаниите, които са били хакнати успешно, излизат от бизнеса заради загуба на репутация и доверие сред клиентите.

В Благоевград: Фишинг измами чрез банки и държавни институции - как действа схемата

Оказва се, че история като тази не е прецедент. За 2020 г. тенденцията показва нарастване на фишинг измамите с над 700% спрямо 2019 г.

Хакерите използват два основни подхода. Първият - придобиване на дигитални данни от конкретна компания. Вторият са масовите фишинг атаки - това са фалшиви имейли от името на банкова институция или пък платформа за онлайн търговия.

"За последната една година финансовите загуби следствие на кибератака на компании възлизат между 2 и 3 милиона долара. В България таргетираните или целенасочени атаки към едрия бизнес в по-голямата си част са извършители от България. За масираните фишинг атаки, които се появяват чрез служебна или частна кореспонденция от имейла, пак в по-голямата част недобросъвестни българи седят отзад", обяснява Александър Господинов, ръководител на отдел "Киберзастраховане".

През последната година у нас все повече представители на малкия и среден бизнес проявяват интерес към така наречените киберзастраховки. Подобна услуга е позната на пазара от 10 години, но едва сега търсенето ѝ се увеличава, коментират от бранша. Сред рисковете, които покрива, са възстановяване на дигитални активи, киберизнудване, включително и кибертероризъм. Сключването на подобна застраховка изисква проверка на информационната сигурност на компанията.

"Водещото е превенцията, тъй като превенцията може да защити клиента, защото в голяма част от случаите застраховката не би могла да бъде достатъчна да запази бизнеса на клиента", допълва Господинов.

Експерти определят като най-рискови сектори за кибератаки комуналните и финансови услуги, пътническите превози и онлайн търговията.