Хиляди младежи в България членуват в радикални крайнодесни организации. От години това се превръща във все по-видима тенденция. Подобни групи изграждат култ към агресията и повечето им отличителни белези са с нацистка символика. Нацистко знаме бе развято от обвинените за бруталното убийство в Пловдив. Самите те посочват пред съдията, че са част от такава общност.
15 май. В една от т. нар. патриотични Инстаграм групи, е обявена акция - "Клиентът винаги е прав". Младежи са приканвани да извършват онлайн атаки срещу фирми, в които работят непалци и други тъмнокожи работници-чужденци. Три месеца по-късно - регистриран е първият случай на побой. Подобни ксенофобски послания са стотици.
Руслан Трад – журналист във в. "Капитал" и DFRLab: "Те са изключително лесна мишена за провеждане на обучение за атаки. Тези хора са незащитени. И който иска да получи опит в такава дейност, може лесно да го направи точно с такива нападения."
Повече от десетилетие извън фокуса на общественото внимание се развива огромна децентрализирана крайнодясна мрежа от онлайн общности. С добре развита инфраструктура, с онлайн магазини, които да ги издържат и използване на криптовалута. Обикновено се таргетират момчета между 15 и 17 години. Привлечени от субкултура, която романтизира насилието, променя моралната рамка и предлага лесносмилаема идеология.
Руслан Трад – журналист във в. "Капитал" и DFRLab: "Ако си достатъчно силен, значи можеш да оцелееш и никой няма да те пипа. Ядрото, което е готово да изпълнява някакви насилствени актове се увеличи от няколко десетки до няколкостотин. Те се считат предимно за антисистемни, запазващи духа на Европа, което в техния смисъл означава антимиграционни виждания, изключително хомофобски, исламофобски, антисемитски."
Един от начините да се привлекат младежи е чрез създаването на опростен исторически разказ за силни воини, велика нация и военни победи. В тях няма място за различния, за другия. Още през 30те години на миналия век същите методи се използват от крайнодесни организации у нас като Съюз на бг национални легиони, "Ратници" и Бранници".
Димитър Атанасов – историк в ИЕФЕМ-БАН: "Историята е тежко инструментализирана в подобни радикални движения. И то онзи исторически разказ, който представя екстремни герои и екстремни мерзавци, този, в който няма среден регистър, историята на романтизма, историята на XIX век, историческата наука, такава каквато през XIX век е създавала нациите. Подобни крайнодесни организации, още от междувоенния период, създават митове за герои, в които митове те настаняват фигури от българската история."
Тези разкази стигат до класните стаи, маскирани като уроци по родолюбие, които националистически организации от години изнасят.
Руслан Трад – журналист във в. "Капитал" и DFRLab: "Патриотичното възпитание само по себе си, не е нещо лошо. Лошо е, когато то бива изпълнено по този начин с конкретна цел, т.е. с нагнетяване на разделение, на омраза, с очевидно евразийски уклон."
Част от тези неформални общности вероятно не осъзнават първоизточника на идеите, които изповядват.
Руслан Трад – журналист във в. "Капитал" и DFRLab: "Голяма част от опорните точки в тези организации наподобяват онези, които сме виждали, например, в подобни организации в Западна Европа, в Полша, в Беларус, в Молдова, в Сърбия. Т.е. моделът очевидно е един и същ, той е разработен обаче на едно и също място. Това са улиците на Санкт-Петербург и на Москва."
Крайната точка на радикализирания младеж е постъпването във паравоенна структура - вече има такива случаи у нас.
Чуй новините
Подкаст
