Какви промени трябва да бъдат направени с цел да се осигури повече прозрачност при финансирането на политическата дейност и почтеност на изборния процес у нас. Това бяха темите на дискусия, организирана от асоциация "Прозрачност без граници" с акцент върху международните стандарти в тази област.
Не закъсняла, а догонваща - така организаторите нарекоха днешната дискусия по теми, които според тях са от изключително значение за българското общество.
"Последните промени в Изборния кодекс бяха експресни. Дискусия нямаше. Дебат нямаше. Без финансова обосновка и обществено обсъждане", каза Калин Славов - изпълнителен директор на "Прозрачност без граници".
Затова и според Славов, макар и пост фактум, в контекста на наложено вето и приближаващи избори, по тези теми трябва да се говори. Според Хелене Кортренд от фондация "Фридрих Еберт" в обществото трябва да има консенсус по основни въпроси преди да се стигне до избори.
"От гледна точка на чужденец мога да кажа, че недоверието в политическата система в България е достигнало опасни нива. И ще е въпрос на сериозни усилия от страна на всички, за да се възвърне този консенсус в обществото", каза Хелене Кортленд - фондация "Фридрих Еберт".
Важно предизвикателство пред българското законодателство е да се върне доверието на хората в изборния процес. Изтъкнати бяха и проблемите при формирането на изборната администрация и участието в медиите, подчинено според доц. Наталия Киселова на пазарни правила, а не на политическа конкуренция на мнения.
"В момента участието в медиите е като във фризьорски салон", каза доц. Наталия Киселова .
Само БНР и някои предавания по БНТ спазват политическия плурализъм.
Затова и според Киселова е важно да има безплатен минимален достъп до обществени медии.
И един интересен извод от днешната дискусия - когато няма политическа представителност в парламента - конфликтът се премества на улицата. И това в България трябва да се промени.
Чуй новините
Подкаст
