На площад „Майдан“ в Киев десетки доброволци се събират, за да отдадат почит, държейки украинското знаме и пазят спомена за своите близки, загинали в битка.
Андрий, чийто баща е убит в Донбас, споделя гнева си от американското предложение за отстъпване на региона на Русия в замяна на подкрепа за членство в НАТО.
„Той по-добре да предложи Аляска или някой от техните щати, вместо да се разпорежда със земите на другите. Дълбоко несправедливо е да се решава съдбата на чужда държава, за която стотици хиляди хора дават живота си.“
Ирина, която също губи баща си на фронта, е категорична: „Не мисля, че след това руснаците ще спрат, защото те вече окупираха част от Донбас и това не им стигна. Те ще искат да продължат напред.“
Трудно разбираемият американски завой
В Украйна всички говорят само за това – още повече след като украинският президент публично повдигна темата. „Американците поставиха въпрос: „Какво би станало, ако Украйна се присъедини към НАТО? Ще се изтегли ли тогава Украйна от Донбас?“ Това беше първият път, когато този въпрос беше зададен“, обясни Володимир Зеленски след неотдавнашните си разговори с представители на Доналд Тръмп.
Украинският държавен глава обаче незабавно потвърди своята червена линия: „Украйна не се изтегля и няма да отстъпи каквато и да е територия на терористи.“
Хипотезата изненадва много наблюдатели, макар темата за Донбас да беше застъпена и миналата година. От самото начало на войната Москва превърна изгонването на НАТО от своите граници в едно от основните си изисквания, настоявайки дори за връщане към положението преди разширяването на Алианса на изток през 1997 г.
В този контекст обвързването на членството на Украйна в НАТО с териториална отстъпка изглежда като радикална промяна в американската позиция. Генерал Доминик Трингланд, бивш ръководител на френската военна мисия към ООН, не крие изненадата си:
„Изключително изненадан съм. САЩ винаги са твърдели, че вратата на НАТО е затворена за Украйна. Това е сериозен завой в позицията им, тъй като Русия е напълно непреклонна по този въпрос и дори изисква изтегляне на границите на Алианса. Това ми се струва нереално. Подобен ход би означавал пълен обрат за американците, защото приемането на Украйна в НАТО би ангажирало съюзниците с нейната защита при евентуално ново нападение – нещо, което към момента не отговаря на техните намерения.“
Членството в Атлантическия алианс не е просто политическо обещание, а правнообвързваща гаранция за колективна сигурност по силата на чл. 5 от Вашингтонския договор. Всяка нова руска атака би могла да задейства отговора на всички съюзници – перспектива, която Москва категорично отхвърля.

Снимка: PAUL FAITH / AFP - Президентът на Володимир Зеленски заедно с американските пратеници – зетя на президента Доналд Тръмп Джаред Къшнър (вляво) и бизнесмена Стив Уиткоф (вдясно) – разговарят с медиите след срещата си в аеродрума „Касмент“ в Балдомел, западно от Дъблин, на 12 ноември 2026 г.
Донбас: Отстъпка, която Киев не може да реши сам
На терен териториалният въпрос е изключително сложен. Регионът на Донбас, обхващащ Донецка и Луганска област, до голяма степен е под руски контрол (като части от него бяха завзети от проруски сепаратисти още преди мащабната инвазия през февруари 2022 г.). Украинската армия обаче все още държи стратегически важни позиции в Донецка област, особено около Славянск и Краматорск.
Отказът от тези територии би означавал изоставяне на ключова отбранителна линия, изграждана и укрепвана от 2014 г. насам. Според генерал Трингланд подобно решение не може да бъде взето еднолично от Володимир Зеленски:
„Преотстъпването на Донбас не зависи само от президента. То задължително би изисквало провеждането на национален референдум. Освен това, ако погледнем картата, Донбас не изчерпва всички окупирани от Русия територии.“
За него американското предложение разкрива най-вече ограниченията в подхода на пратениците на Доналд Тръмп:
„Мисля, че пратениците Къшнър и Уиткоф не познават добре реалностите и сега са в задънена улица. Нищо не се движи, нищо не работи. Вероятно са смятали това за начин да покажат пред двете страни, че се правят предложения, но подобна идея противоречи на интересите и на двете воюващи страни.“
За Москва Донбас е само етап
Контролът над Донбас надхвърля чисто териториалните измерения за Русия. Регионът има огромно военно и стратегическо значение заради изхода към Азовско море и териториалната връзка с окупираните райони на Южна Украйна и анексирания през 2014 г. Крим.
„Донбас е важен за руските сили заради достъпа до Азовско море, който до голяма степен разчита на Крим. Но той служи и като важна плацдармна позиция – първа стъпка към крайната им цел за пълно подчинение на цялата страна и трайно военно присъствие в региона“, отбелязва генерал Трингланд.
С други думи, дори значителна териториална отстъпка от страна на Киев не би гарантирала дълготраен мир. За Москва приоритет остава консолидирането на завзетите земи и упражняването на постоянен военен и политически натиск върху останалата част от Украйна.
„Дипломатическа хореография“
Това е и мнението на Тетяна Огъркова, ръководител на международния отдел в Украинския кризисен медиен център и преподавател в Мохилянската академия в Киев:„Това предложение изглежда крайно нереално, фантасмагорично и наподобява повече дипломатическа хореография. На последните разговори в Абу Даби Русия излезе с поредни ултиматуми за връщане на границите на НАТО към състоянието от преди 1997 г. Москва предлага напълно различна архитектура на сигурност, която е в самия корен на тази война. Мисълта, че този конфликт може да бъде разрешен с подобно американско предложение, е чиста спекулация.“
При това положение защо Володимир Зеленски реши да направи тази идея обществено достояние? Според Огъркова украинският лидер няма голям избор – той трябва да поддържа диалог с Вашингтон на фона на засилващия се натиск.
„Зеленски повдигна въпроса публично, защото трябва да съхрани отворени канали за комуникация със САЩ. Той отлично знае шансовете за успех на този план, но украинците са подложени на безпрецедентен натиск. От дни насам възможностите ни за въздушна отбрана срещу руските удари са силно затруднени заради прекъсвания на интернет връзката през системата Starshield по фронта и над окупираните територии. За да свалят бързодвижещи се ударни дронове тип „Шахед“, украинските бойци разчитат на дронове прехващачи, които губят сателитна връзка при определени условия. В преговорите ясно личи наличието на такъв външен натиск“, посочва тя.
Москва запазва мълчание
От руска страна официален коментар по темата липсва. В понеделник Кремъл отказа да потвърди или отрече думите на украинския президент.„Ние поддържаме позицията си, че в интерес на мирния процес е неуместно да се разкриват детайли от дискусиите между нас и американците“, заяви говорителят на руското президентство Дмитрий Песков.
Миналата седмица руски и украински делегации проведоха двудневни разговори в Абу Даби под егидата на Съединените щати – първите преки преговори от над осем месеца насам. След това американските пратеници се срещнаха с Владимир Путин в Москва, преди да заминат за Дъблин за разговори с украинския лидер.
Основният въпрос обаче остава без отговор: каква гаранция би могла да спре Русия от подновяване на агресията след няколко години, ако Украйна се съгласи на териториални загуби? Членството в НАТО би осигурило на Киев безапелационни гаранции за сигурност, но то изисква пълен консенсус сред съюзниците и нова архитектура на сигурността, която Москва упорито отхвърля. Цената на мира може да се окаже огромна за Украйна, без същевременно да предлага каквато и да било сигурност, че подобна жертва ще доведе до траен мир.
Статия, написана от Quentin Warlop (RTBF), първоначално публикувана на 16 ноември 2026 г.
„Не можем да си позволим бъдещето“: Защо младите европейци излизат на улицата
ЕК предложи нов заем за Украйна: Брюксел очаква съгласие от всички 27 държави членки
Семейна война в беларуската опозиция: Съпругът на Светлана Тихановская я нападна публично
"От 2000 евро нагоре": Какви са схемите за издаване на фалшиви медицински документи?
ЕК предложи нов заем за Украйна: Брюксел очаква съгласие от всички 27 държави членки