ЕК завежда три дела срещу България в Съда на ЕС

Днес Европейската комисия реши да предяви иск срещу България и Полша пред Съда на Европейския съюз поради липсата на транспониране в националното им законодателство на Директивата за Европейската услуга за електронно пътно таксуване. Това е система за пътно таксуване, при която, след като тя бъде изцяло въведена, ползвателите на пътища в ЕС могат да плащат пътна такса с един договор за абонамент, имат един доставчик на услуга и едно бордово устройство, което обхваща всички държави членки.

Директивата има две цели: да се осигури оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване и да се улесни трансграничният обмен на информация за неплащане на пътни такси.

Липсата на транспониране на тези правила относно електронното пътно таксуване представлява пречка за оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване на държавите членки и за трансграничното прилагане на задължението за плащане на пътни такси в ЕС.

Това означава, че от водачите може да се изисква да имат повече от един договор за абонамент, доставчик и бордово устройство, за да шофират до или през България и Полша. Проблеми биха могли да възникнат и при събирането на пътни такси за нарушители, които не пребивават в страната, както и за водачи от тези държави в други държави членки.

Европейската комисия реши да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България и във връзка с неизпълнението на задълженията относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води. Европейският съюз понастоящем предприема правни стъпки, за да гарантира правото на потребителите на информация, да ги предпази от въвеждане в заблуждение и да гарантира справедлива търговия.

Комисията счита, че българското законодателство не е в съответствие с правилата, по-специално тъй като то не забранява предлагането на пазара на натурални минерални и изворни води, които произхождат от един и същ извор, под повече от едно търговско описание, както се изисква от директивата. Освен това, противно на правилата, в българското законодателство не се изисква наименованието на извора да се посочва върху етикетите на минералните и изворните води. Българското законодателство позволява също така да се използва обозначението „изворна вода“ за вода, която не отговаря на условията за използване на този термин.

Днес Европейската комисия реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз и за това, че не е транспонирала в националното си законодателство правилата на ЕС за определяне на минимални национални цели за обществените поръчки за чисти превозни средства.

В случая на България директивата изисква най-малко 17,6% от всички лекотоварни превозни средства, 7% от всички камиони и 34 % от всички градски автобуси, закупени между 2 август 2021 г. и 31 декември 2025 г., да бъдат чисти превозни средства, и поне 17% от всички градски автобуси, закупени през същия период, да имат нулеви емисии на отработили газове. Крайният срок за транспониране на директивата беше 2 август 2021 г.

Европейската комисията призовава днес България да въведе правилно и правилата на ЕС за отваряне на пазара и управление на железопътната инфраструктура. Европейските правила за създаване на единно европейско железопътно пространство предвиждат отваряне на пазара за вътрешни услуги за железопътен превоз на пътници и управлението на железопътната инфраструктура. Предвижда се дружествата да извършват всички видове железопътни услуги навсякъде в ЕС. През ноември 2021 г. ЕК започна процедурата по повод независимостта и безпристрастността на управителя на инфраструктурата, както и с допълнителните функции на регулаторния орган. Тъй като българското законодателство все още не е напълно съобразено с изискванията на правото на ЕС, Комисията реши да представи мотивирано становище. България разполага с два месеца, за да съобщи за предприетите мерки, а след това случаят може да бъде отнесен до Съда на ЕС.

В областта на корабоплаването ЕК призовава България и още четири страни да изготвят и изпратят копия от своите морски пространствени планове. Европейските правила определят общ подход за държавите в ЕС за планиране на техните морски зони. Крайбрежните държави от ЕС се очакваше да изготвят морски пространствени планове не по-късно от 31 март 2021 г. и да представят копия три месеца след публикуването им. Даден е двумесечен срок за действие и е отправено предупреждение, че въпросът може да бъде отнесен до Съда на ЕС.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube