Стрелба с лък, юрти и музика - в Улан Батор, най-студената столица в света, се провежда първият по рода си фестивал на номадската култура. Целта на проявата е да бъдат насърчени обитателите на града да се изправят смело пред екстремните температури, за да преоткрият традициите си.
Седемдневно събитие, домакин на което е голям градски парк, се провежда за първи път и цели също да стимулира туризма през суровите зимни месеци, когато живакът може да падне до минус 40 градуса в някои части на Монголия.
Въпреки че тази седмица столицата Улан Батор се радва на по-меки температури с минимални стойности от около минус 20 градуса, хапещият вятър брули еднометровите ледени скулптури, докато посетителите се втурват в юртите, представящи различни монголски провинции.
"Това е чудесен начин да си припомним колко богата е нашата култура", казват жители на Улан Батор.
Извън юртите се разхождат камили и северни елени. Децата се състезават на ледени пързалки или се спускат по замръзнала писта с шейни, облицовани с кожа. В традиционни костюми стрелци с лък и ловци с орли демонстрират своите умения. Наблизо хората се тълпят да наблюдават традиционната игра шагай.
Въпреки плътните стени, от юртите се разнася звукът на музикални инструменти. В една от юртите трио етнически казахски монголци от най-западната провинция Баян-Улгий пеят песни, докато на посетителите се сервира чай с мляко.
"Когато хората от Улан Батор влязат в нашата юрта, те са изумени от нейния лукс и от това колко се различава от повечето други монголски юрти", казва музикантът Бадеин Хуатбиек.
Самият той се е изненадал много, когато е пристигнал в столицата. "Бях изумен да видя колко много се е развил градът само за няколко години", споделя той.
С наближаването на Лунната нова година на 1 март в много юрти са сложени трапези за банкет с печени овце и купища бисквити. С червени шапки и ярки шарени рокли две възрастни жени раздават айраг (ферментирало кобилешко мляко), преди да започнат традиционен танц от Западна Монголия.
В съседство перкусионист използва овчи кости, за да зададе ритъм, а артист, специализиран в типичното за Монголия гърлено пеене, изпълнява ода за природата. Много жители на Улан Батор също са облекли традиционни дрехи, украсени с кожи и коприна, за да се разходят по хлъзгавите пътеки на парка.
По данни на Световната банка една четвърт от 3,4-те милиона жители на Монголия все още водят номадски начин на живот, но през последните две десетилетия в Улан Батор са се заселили стотици хиляди души.