Филмът "Руснаци на война" - неочаквана история за конфликта извън клишетата на Москва и на Запада

"Руснаци на война". Това заглавие е избрала за документалния си филм канадско-руската режисьорка Анастасия Трофимова. След седем месеца край фронтовата линия, през които следва руски батальон, Трофимова показва една различна и в много отношения неочаквана история за войната, извън клишетата на Москва и на Запада. Филмът е показан на фестивала във Венеция.

Един от моментите, в които Анастасия Трофимова усеща огнения полъх на смъртта. Там, където представители на медиите се появяват рядко и не се задържат за дълго. Режисьорката няма никакви акредитации, не представлява никоя медия, не разполага дори и с прес-карта. На практика е сама - един човек, който иска да разбере що за хора са руските войници, които се сражават на фронта.

"Човек очаква едва ли не да срещне хора, които са силно мотивирани да убиват, но тези хора не са такива. Очакваш да срещнеш хора, които са пълни с омраза, но те не са. Най-често се натъквах на голяма тъга за това, което се случва", разказа Анастасия Трофимова, режисьор.

Тъга, породена от факта, че тези хора разбират - повече или по-малко абсурда на войната, в който с попаднали. Батальонът си проправя път през Източна Украйна, жертвите са ежедневие, оръжията са стари, превозните средства лесно пропускат куршуми и шрапнели. Единствените редовни доставки са на цигари и алкохол. Безпорядъкът често взима връх. Като моментът, в който оператор на дрон пуска бомба над своите позиции. Медици избухват в плач, когато трябва да прибират свои познати лекари в чували от бойното поле.

"Никога не съм очаквала да стигна толкова далеч, колкото успях. Никога не съм очаквала да преживея всичко, което преживях с тях и мисля, че никой от нас не знаеше какво може се случи. Но те искаха да говорят, някои от тях. И когато изразявах притеснения - добре, какво ще стане, ако има последствия за теб, защото това беше най-важното за мен, обикновено отговорът им беше: виж, няма как да ме пратят по-далеч от фронта, ние вече сме тук", каза Анастасия Трофимова, режисьор.

Едни признават, че се бият за пари. Други - в името на това децата им да не бъдат изпращани на фронта или защото техни приятели са загинали. Но всички са все по-разочаровани от конфликта, който се проточва. И от начина, по който държавните медии отразяват войната.

"Техните критики бяха за това, че не виждат историите си да се показват в медиите, независимо дали са руски, западни или каквито и да било медии. И когато се обадят вкъщи, понякога те трябва да кажат на родителите си: „спри да гледаш телевизия, не е така, малко по-различно е", отбелязва Анастасия.

За Москва те са героите, които никога не умират. Западът постоянно ги заклеймява като военнопрестъпници, обобщава Трофимова. А самата тя е шокирана от факта, че това са съвсем обикновени хора - със семейства, чувство за хумор и собствено разбиране за цялата война. Тънката нишка на надеждата във филма търси връзка между два свята, които изглеждат все по-разделени.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News