Българският щангист има две световни и три европейски титли и шест световни рекорда
Георги Тодоров е едно от знаковите имена в българското вдигане на тежести през 70-те години на ХХ век и един от емблематичните щангисти на Варна. Занимава се с футбол и като юноша е най-перспективният играч в отбора на родното му село Белоградец. Мнозина вече са го виждали като бъдещ играч на „Черно море“ или на „Спартак“, но съдбата била отредила за него друго.
Срещата му с треньора Илия Бабачев е ключова за избора му на спорт. Той е човекът, който го завежда в залата за вдигане на тежести. Първоначално за малкото момче този спорт е скучен, но постепенно разбира, че има талант. Окончателното му решение да гони върховете в този спорт идва като ученик в четвърти курс, когато при дебюта си на европейско първенство – през 1972 г. в Констанца печели сребърен медал в категория до 56 кг. Пътят му към върховете е открит. На следващата година взима сребро и на европейския и на световния шампионат, и в двете състезания след друг българин Атанас Киров. През 1974 година качва категорията - до 60 кг и печели първата си голяма победа. На шампионата на Стария континент във Верона триумфира, като надделява над световния първенец Дито Шанидзе от СССР и над олимпийския шампион Норайр Нурикян. През есента, на световното първенство в Манила отново е златен медалист със световен рекорд от 280 кг, като изпреварва друг съветски щангист – Николай Колесников, и отново Нурикян. Оттам започва и големият му двубой с Колесников.
На следващата година шампионатът е на съветска земя, в Москва и се зачита едновременно и за световно, и за европейско първенство. Варненецът отново е безупречен, като пак чупи световния рекорд – 282,5 кг. На европейското първенство в олимпийската 1976 г. обаче се пропуква и остава с бронз, а златото е за Колесников. На всички е ясно, че между тях двамата ще се разрази борбата за олимпийското злато. В Монреал обаче, въпреки че вече е бил свалил достатъчно, за да си влезе в категорията, Тодоров е буквално принуден да седи още дълго време в сауната с аргумента да стане още по-лек, тъй като по тогавашните правила състезателят с по-ниско тегло има предимство при евентуално равенство. Това сякаш изпива силите на българския състезател за надпреварата в категория до 60 кг. Георги Тодоров прави само един успешен опит в изхвърлянето – 122,5 кг. Колесников и японецът Казумаса Хираи го изпреварват с 2,5 кг. В изтласкването щангистът ни започва с грешка, но след това успява на 152,5 кг и 157,5 кг. Пропуснатите възможности обаче дават шанс на съперникът му. Николай Колесников триумфира с 285 кг, за българина остава среброто с 280 кг. Съперничеството на подиума обаче не пречи на добрите отношения извън залата. Българският и съветският щангист стават семейни приятели.
В годината след Игрите в Монреал слиза в по-долната категория – до 56 кг. На световния и европейски шампионат в Щутгарт в една много конкурентна битка със съперници от Япония, Китай, Куба и ГДР, Тодоров завършва втори след японеца Джиро Хосотани, но като първи от европейските щангисти се окичва с трета континентална титла. Последните изяви на Георги Тодоров на големи шампионати са през 1979 г. На европейското първенство у дома, във Варна, завършва втори след Колесников, който поставя световни рекорди. Втори остава и на първенството на планетата в Солун. След края на кариерата му, която е ознаменувана със сребърен медал от Олимпийски игри, две световни и три европейски титли и 6 световни рекорда, е дългогодишен треньор във Виетнам, където прекарва цяло десетилетие.
БНТ отбелязва 50-годишнината от големите български успехи на Олимпийските игри в Монреал 1976!
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
Депутатите от комисията по отбрана ще разгледат искането на САЩ за разполагането на самолети-цистерни
Нормализира се ситуацията в Югозападна България след силната буря вчера
Чуй новините
Подкаст
