Коментар на Стефан Георгиев.
В последните няколко дни си говорим постоянно за старта на сезона във Висшата лига. Най-силното вътрешно първенство в света нормално приковава вниманието, както се казва в клишето. Обсъдихме трансфери, тактики, фаворити, наградни фондове, фентъзи-състави. Време е да погледнем с усмивка и към миналото, за да ви разкажа за няколко изключително забавни случки, в които са замесени английски отбори. Е, вероятно ще подходите леко мнително, като прочетете следващите редове, но действително в аналите могат да бъдат открити сведения за тези невероятни, направо паранормални футболно явления.
Започваме от средата на 40-те години на миналия век. Следвоенна Европа надали е била чак толкова завладяна и пленена от футбола, но все пак е оставало време и за забавление с играта, включваща 22-ма мъже, преследващи една топка. Стига да може да видите къде е топката, разбира се. Арсенал играе контролна среща с руския Динамо Москва на „Уайт Харт Лейн“ (дотук историята вече е налудничава, имайки предвид, че съоръжението се свързва с големия враг на „артилеристите“ в северен Лондон – Тотнъм). Незнайно дали приятелският характер на срещата е в основата на абсурдните неща, за които се пише по медиите тогава, но мачът действително е забележителен по своите нетипични ситуации. Мъглата в английската столица е непрогледна. Не се вижда нищичко.
Съдиите обаче решават, че няма да развалят кефа на публиката и ще дадат разрешение двубоят да бъде проведен. Мачът се превръща в същински фарс заради мъглата, като и двата отбора играят донякъде по свои собствени правила. Динамо извършва смяна, но напускащият играч всъщност остава на игрището, като в даден момент публиката е на мнение, че руснаците играят с 15 души на терена. Арсенал също се възползва от обстоятелствата – техен играч е изгонен с червен картон, но по-късно се завръща незабелязан на игрището, изчезвайки някъде в мъглата. Е, когато се опитваш да мамиш, логично съдбата се обръща срещу теб. Вратарят на „топчиите“ се удря толкова силно в гредата, че се налага да бъде заменен. Непотвърдени информации съобщават, че човек от трибуните го замества до края на срещата, чийто резултат очевидно няма особена стойност.
Машината на времето ни изпраща в далеч по-познати дни. Може и да не сте чували, но на стадиона на Челси е изрично забранено да се внася ... целина. В продължение на десетилетия привържениците на лондончани имат под ръка зеленчука, който хвърлят по игрището, след което запяват песен, в чийто текст може да бъде открита думата „целина“. Музикалният им репертоар на пръв поглед изглежда безобиден, но – о, чудо! – въпросният не е с особено възпитателен характер, а напротив – значението на песента е доста вулгарно и от клуба решават да цензурират скандиранията. През 2007 година Челси забранява внасянето и хвърлянето на „опасни предмети, включително целина“ по терена, иначе злосторниците ще получат забрана за посещаване на мач до живот.
И за финал обратно към миналия век. В Англия често отлагат мачове. Да, натовареният календар напоследък остава все по-малко и по-малко пространство за допълнителни срещи. Неслучайно и прословутите преигравания в турнира за Купата на Футболната Асоциация вече изчезнаха. Е, това далеч не е така в миналото. През сезон 1962/1963 година мачът между Линкълн Сити и Ковънтри е отложен заради лоши метеорологични условия. Срещата по план е насрочена за 5 януари, но първоначално се мести с няколко дни. След което е отложена отново. И отново. И отново. Мачът се отлага 15 пъти, преди най-накрая да се изиграе на 6 март 1963 година. Или скромните 66 дни по-късно от предвиденото. Чакането очевидно също не си е струвало, защото интрига на практика няма – Ковънтри печели с 5:1.