- Да, моля?
- Здравейте, господин Пенев! Стефан Георгиев е от БНТ!
- Може ли да ми се обадите след малко, защото шофирам?
- Разбира се. До по-късно!
Есента на 2024 е. Звъня след около половин час. Отново ми казва, че е зад волана и пак ме моли да се чуем по-късно. Най-накрая успявам да установя малко по-дълготраен контакт, за да му обясня, че желаем да направим едно интервю с него. Не по актуални въпроси. За неговата кариера, за успеха, за живота, за славата. Сякаш не разбира точно какви са намеренията ми и първоначално е леко резервиран. В крайна сметка се съгласява. Разбираме се да се видим на следващия ден в любимото му кафене в квартал „Изток“ в столицата. Там се срещали и преди, спомням си, че в един от изборните дни колегите, които отговарят за политическите новини бяха пожелали по традиция да се правят интервюта с популярни лица, които обаче не са пряко замесени с партии и с вота. Тогава Димитър Пенев ни показваше снимки от младините си, включително и от семейния си албум, от приятелството с Борис Гаганелов, с когото са женени за две близначки.
На следващия ден в уречения час се озоваваме на посоченото място, където Стратега от Мировяне ни очаква. Както винаги – изглеждащ безкрайно спокоен, скромен. Чете вестник – един от спортните ежедневници, като естествено се е спрял на футболните страници, за да не пропусне нещо съществено от ежедневието, от ситуацията в ЦСКА, в Левски. Сядам на пейката срещу него, масата е възможно най-типична за подобни заведения. Поздравяваме се, след което той ме пита защо точно сме дошли. Повтарям информацията, която съм му предоставил преди около 24 часа по телефона. Той не отлепя поглед от вестника, а след няколко секунди просто ми казва: „Не ми се дава интервю сега.“ Споглеждаме се с оператора Росен Петрински. От една страна е смешно, от друга – работата ни е леко поставена на карта. Но няма какво да му кажа. Надявам се, че ще промени мнението си. Говорим си още около 15 минути. И той наистина променя мнението.
Започваме разговора. Върви някак непринудено, както винаги е с Димитър Пенев. Няма голямо значение какво точно питам, защото той отговаря в неподправения си, неповторим, неподражаем стил. Питам го дали е харесвал прозвището си – Стратега от Мировяне.
- Спомените повече си остават за мен, моите колеги, близки, приятели, които все пак са участвали с погледи, с думи преди дадени срещи – футболни. Не ме е обидил този прякор, защото от спомените ми от баща ми, от моите близки, първенство е имало на Мировяне. Големи спортисти също има от моето село.
Разговорът продължава около 30 минути. Разделяме се с пожелание за здраве и до нови срещи. Снимаме се, макар това да не е особено професионално, но някак добротата и аурата на Пенев караха събеседниците му да искат да имат по още един спомен при всяка нова среща. На път за телевизията обсъждаме, че колоритът му действително е особен и макар да е сложно да общуваш с него, винаги е приятно да си побъбрим.
Довиждане! И благодаря!
Чуй новините
Подкаст
