Истории от Световните първенства – 1978

Десет световни първенства вече били зад гърба на господата от ФИФА. Всички вече знаели що е то Мондиал по футбол! Зрелище, атракция, сюрприз, скандал, полемика, звезди! От всичко имало!

Бразилия вече била с 3 световни тили във визитката си и всички се съобразявали с великите южноамериканци, за чийто стил и импровизация се носели легенди. Повечето хора все още нямало как да видят триумфа от миналото, но от уста на уста се носели историите за Пеле, Гаринча и славните отбори на Селесао. Европейците оказвали достойна съпротива – Италия и Германия разполагали с по 2 титли, Англия изживяла своя миг през 1966. Уругвайцте – все така подценявани – също отнесли 2 купи у дома, сякаш за да докажат нагледно футболната мощ на Южна Америка, която не се изчерпвала само с танца и креативността с топка в крака на бразилците. Двата континента били триумфирали общо по 5 пъти. Сега обаче на сцената щял да се появи чисто нов футболен властелин, който щял да диктува събитията в следващите няколко първенства. Било време и за Аржентина да покори световния връх благодарение на своя футболен пророк през 1978 – Марио Кемпес.

Както почти всяко световно първенство и това не се разминало без сериозни заплахи за бойкот. През 1976 Аржентина изживява военен преврат, който докарва на власт хунтата, която била безмилостна към всякакви критици и недоброжатели на режима. Доста от страните, класирали се за шампионата, започват да обмислят евентуално оттегляне заради опасения, свързани с безопаснотта на мероприятието. Пък и свързани с неговата безпристрастност и честност. Нямало да е първият случай, в който някой щял да опита да използва Мондиала като инструмент за политическа пропаганда. Времената на Бенито Мусолини отдавна били изчезнали, но спомените от Световното първенство през 1934 отново се появили на бял свят, защото хунтата искала да покаже на света, че в Аржентина всичко е спокойно, а държавата е повече от способна да организира най-мащабния шампионат, правен някога. Военната диктатура включвала множество репресии и политически терор (част от деянията стават известни по-късно със смразяващото прозвище „полетите на смъртта“), но в крайна сметка не се стига до бойкот и всички страни, минали през квалификациите, пътуват за Южна Америка. Вероятно най-известното убийство, касаещо пряко футбола, било това на генерал Омар Актис, който бил началникът на организационния комитет на Мондиал 1978.

Смята се, че логото на турнира, което е създадено през 1974, е вдъхновено от една от любимите пози на бившия президент Хуан Перон, който редовно отправял жест към тълпата с високо вдигнати във въздуха две ръце. Новата власт опитала да промени въпросната емблема, но тя вече била сериозно комерсиализирана, а и от маркетингова гледна точка едва ли потенциална корекция е щяла да се отрази достатъчно доходоносно в месеците преди старта на шампионата.

Та обстановката била доста нажежена. На терена аржентинците далеч не били надарени с прелестно поколение, което да смазва всичко по пътя си, но пък знаели как точно да използват домакинския фактор. Гаучосите винаги играели последни в своята група, след като знаели резултатите от другите мачове. Напомням, че и на това световно първенство форматът представлявал особената схема от две групови фази и така реално етапът на елиминациите включвал само два мача – този за третото място и финала. Та Аржентина винаги играела в късните часове на денонощието, когато вече ситуацията в групата (било то в първата или във втората групова фаза) била достатъчно ясно, за да се знае какъв точно резултат е необходим на играчите на Сезар Луис Меноти. Разбира се – това не означавало, че съперниците не искали да играят колкото се може по-сериозно срещу наглед враждебно настроените домакини. И все пак – във втория групов етап гаучосите се нуждаели от победа с поне 4 гола срещу Перу, за да спечелят групата си и да стигнат до финала. Двубоят завършил 6:0, като някои коментатори си позволили да кажат, че Марио Кемпес и компания са спечелили „неочаквано лесно“. Този развой кара хората от ФИФА да се замислят над собствения си регламент и от следващото първенство последните мачове в групата вече се играят по едно и също време, както е и до ден днешен. Именно в тази група се срещат и големите врагове Бразилия и Аржентина, като срещата едва ли се помни с нещо особено значимо – 0:0. „Аржентина ще стигне финала, но срещу кой ще се изправи там?“ – било заглавието на списанието World Soccer преди турнира, което красноречиво демонстрирало нагласите.

Вече споменатият Меноти бил особенa фигура. Едва на 39 години, треньорът придобил световна слава и заради навика си да пуши непрестанно. Доста висок, доста слаб. Отдаден философ с леви убеждения, ръководещ тим по време на крайнодясна военна диктатура. Красота! Той не искал да се асоциира с миналото на отбора, което (за разлика от днес) се свързвало предимно с дефанзивен футбол. Меноти желаел да създаде дълбоки взаимоотношения между публиката и тима. В Южна Америка страстта към играта е абсолютно несравнима и въпреки сложната политическа обстановка – бъдете сигурни, мачовете на Аржентина предизвиквали сеизмични вълнения в страната.

„Той ни даде свобода!“, казва по-късно героят Марио Кемпес, признавайки, че това е бил най-смелият ход на Меноти. За каузата на домакините най-ярък е приносът освен на Кемпес, и на централния бранител и капитан Даниел Пасарела, както и на халфа Освалдо Ардилес. Друг съществен метод в работата на Сезар Луис Меноти се отнасял към локацията, на която се подвизавали неговите играчи. През 70-те много аржентинци заминали или избягали в Испания, където започнали да играят футбол в местните клубове. Меноти обаче планирал да прави дълги лагери с националния тим преди световното първенство, които не били възможни заради огромната дистанция между Южна Америка и Европа. Треньорът успял да убеди аржентинската футболна федерация да забрани на играчи под 25-годишна възраст да напускат родината. Когато първоначално обявил списъка с футболисти за Мондиала през 1978, в него имало само трима аржентинци, които не играели във вътрешното първенство. Впоследствие в този списък останал само един. Марио Кемпес. Възгледите на Меноти дали резултат и той оставил страхотно футболно наследство, което беше припомнено на по-младата аудитория през 2024, когато специалистът издъхна.

Въпреки че било донякъде очаквано, Марио Кемпес се превърнал в звездата на първенството. Пристигнал в родината си с реномето на двукратен голмайстор на испанската Ла Лига, нападателят започва по-плахо Мондиала, за което получава критики. Но после вкарва 2 пъти срещу Полша, 2 пъти срещу Перу и 2 пъти срещу Нидерландия във финала, за да си гарантира вечната благодарност на сънародниците си. Невероятното е, че попаденията му в мача за титлата са последните за него с фланелката на Аржентина, макар тогава да е само на 23 години. Той никога повече не вкарва гол за страната си, като след 4 години през 1982 не успява да порази целта на следващия шампионат на планетата.

Аномалиите на този Мондиал обаче далеч не свършват тук. Аржентинците не носели фланелки с номера, които да загатват за позицията, на която играел даден футболист, а им били раздадени тениски с номера по азбучен ред. Така например когато резервният футболист Норберто Алонсо вкарал победния гол срещу Унгария с 2:1 в първата групова фаза, доста хора били озадачени защо той носел на гърба си номер 1. Вратарят на отбора Убалдо Фийол се кичил с номер 5. Марио Кемпес – по волята на съдбата – носел фланелка с подходящия номер 10. Интересното е, че 4 години по-късно тази „тактика“ продължила да се прилага, но било направено едно изключение – Диего Армандо Марадона настоявал да играе с номер 10 и желанието му било изпълнено, макар според матрицата на него да му се полагал номер 12. Така Кемпес носел тениската с номер 11 през 1982, което вероятно чисто символично отнело част от аурата му. И докато сме на темата с екипите – мачът между Франция и Унгария е последният в историята на Мондиалите, в който даден тим не носи ... собствените си фланелки. Да, точно така! И двата състава се появили на стадиона единствено с титулярните си бели тениски, стартът на срещата бил отложен и се наложило да се заемат фланелките на местния тим Атлетико Кимбърли от града Мар дел Плата, където се играел мачът и въпросните одежди се озовали по телата на французите. Комично, но вярно.

Финалът сам по себе си бил „прегърнат“ от полемики. Нидерландия стигнала до втора поредна битка за златните медали и бленувания трофей. Но без Йохан Кройф в редиците си. Великият футболист не участва изобщо на първенството, като официално причините така и не се изясняват. Според някои Кройф избира бизнеса, защото точно по времето на Мондиала славният играя на АЯКС и Барселона трябва да сключи няколко прекалено изгодни договора за собствената си марка. Според други той е обещал на съпругата си Дани да не пътува за Южна Америка след опит за похищение и отвличане. Нидерландия е обезкървена, но въпреки това силното поколение на „лалетата“ им позволява пак да се борят за световния връх. Номерата на домакините са доста подмолни и в деня на мача. Аржентинците искат смяна на израелския арбитър заради притеснения от топлите дипломатически отношения между Израел и Нидерландия, при все че представителите на Ниската земя са сред най-яростните критици на режима на военната хунта. След излизането на двата отбора на терена под буря от характерните за Южна Америка ленти гаучосите искат Рене ван де Керкхоф да не участва в двубоя заради гипса, който носи на ръката си поради травма. Керкхоф го носи във всички предишни срещи...

Нидерландия губи втори пореден финал. По доста драматичен начин, защото в 90-ата минута Роб Резенбринк удря греда, която без малко да разбие сърцата на всички в Аржентина. Буенос Айрес замлъква за миг. И избухва по-шумно отвсякога 30 минути по-късно когато вторият гол на Кемпес и точен изстрел на Даниел Бертони осигуряват първата световна титла на Аржентина. В знак на абсолютно несъгласие с постъпките на домакините, нидерландците отказват да присъстват на награждаването след мача.

През 1978 Иран и Тунис стават поредните две нации, дебютирали на световни финали, като тунизийците дори се превръщат в първите представители на Африка, постигали победа, шокирайки Мексико с 3:1. Това е последният турнир, на който участват 16 страни. Вече целият свят иска да се докосне до магията, наречена Мондиал. През 1982 в турнира ще се включат 24 държави! Аржетина става петата страна, която печели шампионата на своя земя и шестата нация, която може да се похвали, че е първенец в надпреварата. Предстояли 80-те години, родили две от най-великите световни първенства в историята...