Откъде да започна... Мондиалът през 1974 пази в себе си толкова тайни и величествени моменти, че спокойно може да бъде описан като една съкровищница на световния футбол. Все още участват само 16 страни, като България играе за невероятния четвърти пореден път на световни финали. За нас след това ще настъпи пауза, преди да се завърнем през 1986. Ще стигнем и дотам.
Европа е представена от 9 държави, като повече от любопитен е сблъсъкът между Западна Германия и Източна Германия в първата групова фаза, където за смайване на всички печели Източна Германия след гола на Юрген Шпарвасер в Хамбург. О, и – да! Прочетохте правилно. „Първата групова фаза“ не е грешка – ФИФА решава, че ще промени формата на турнира и това издание е първото (и предпоследното), в което заелите първите две позиции в групите отбори оформят втора групова фаза – два потока с по 4 отбора. Победителите от вторите групи играят финал, а подгласниците им си оспорват третото място. Още по-абсурдното е, че това е първият световен шампионат, за който е решено, че дузпите могат да излъчат победителя при равенство в редовното време и продълженията. Несъвършенството на решението се крие в това, че на практика има само 2 мача, в които може да има дузпи заради наличието на групови етапи – двубоят за третото място и финалът. Както се досещате – не се стига до удари от бялата точка. Зрителите ще трябва да почакат доста, за да видят как дадена среща от Мондиал излъчва победител след дузпи, защото подобен случай за сефте ще има чак през 1982 година. Ще стигнем и дотам.
Западна Германия приема първенството, което се играе при неособено приятни условия. Вали доста често, което превръща терените в мочурливи, зелени пространства за немалко от мачовете. Не си представяйте блата, но определено има какво да се желае. Самите домакини са с репутацията на европейски шампиони, но атрактивният им стил от 1972 година отстъпва на прагматизма за Мондиала. Донякъде разковничето се крие и в лошата форма на Гюнтер Нетцер, който година по-рано при спорни обстоятелства се разделя с Борусия Мьонхенгладбах и поема към колоса Реал Мадрид, само за да изживее изключително посредствен дебютен сезон в испанската столица – не вкарва нито един гол! В дните преди началото на Световното първенство се очаква Нетцер да е фигурата, която ще вдъхнови Западна Германия и заедно с Франц Бекенбауер, Герд Мюлер и Волфганг Оверат ще поведат тима си към финала. Това всъщност се случва, но Нетцер не е част от уравнението. Незадоволителното му състояние му коства дори титулярното място, което означава, че Западна Германия предприема далеч по-дефанзивен и непривлекателен маниер на игра. На всичкото отгоре в седмиците преди началото на надпреварата в лагера на домакините избухва скандал, който в наши дни изглежда напълно типичен, но за средата на 70-те си прилича направо на бунт. Полемиката се разиграва около евентуалните финансови бонуси, които футболистите трябва да получат при триумф на шампионата. Селекционерът Хелмут Шон дори заплашва, че ще повика и използва в тима единствено резервни играчи, ако не бъдат удовлетворени паричните изисквания. Подобна меркантилна ситуация се случва и в лагера на Нидерландия – друг от фаворитите за купата – „лалетата“ се радват на огромна популярност заради присъствието на Йохан Кройф в редиците си, както и на новаторството си в играта, успявайки благополучно да внедрят тоталния футбол в разбиранията за това как трябва да изглежда един отбор на игрището. В крайна сметка напрежението в германските редици е потушено главно благодарение на Бекенбауер, който успява да склони съотборниците си да отстъпят и да се съгласят на малко по-скромни възнаграждения.
Фигурата на Хелмут Щон също е прелюбопитна. Между 1937 и 1941 той вкара 17 гола в 16 мача за Германия. Като селекционер извежда Бундестима до второто място на Мондиала през 1966 и до третата позиция през 1970. Става и европейски шампион през 1972. Всичко това е чудесно, но далеч не обхваща цялата картинка. Шон е роден в ... Източна Германия, в Дрезден. През 1950 той напуска Дрезден, за да отиде в Западна Германия, защото твърди, че има прекалено много намеси в работата му. Треньор е на „националния“ тим на Заарланд през 50-те години, когато германската провинция е окупирана от французите, а на играчите, родом от там, е забранено да представляват Западна Германия. По някаква нечувана ирония на съдбата Шон и Заарланд се изправят в квалификациите за Световното първенство през 1954 именно срещу Западна Германия и логично губят. „Никога не съм искал да бъда треньор. Прекалено е натоварващо, а и често – твърде неблагодарно.“ – признава Хелмут в едно свое интервю след време. Загубата от Източна Германия в първата групова фаза приема доста тежко, като след това отказва да дава пресконференции, заключва се в стаята си, а някои източници твърдят, че е бил на ръба на нервна криза. Както често обаче става в живота, когато губиш, не можеш да си сигурен какво печелиш. Поражението от съседите изпраща Западна Германия в доста по-лесната втора група и за да стигнат финала, трябва да спечелят съревнованието с Полша, Швеция и Югославия. В другата група дебнат Нидерландия, Бразилия и Аржентина.
Франц Бекенбауер е безусловният лидер на бъдещите шампиони. В съблекалнята, далеч от нея, на терена. Често пъти в различни анкети той е посочван като най-добрият централен защитник на всички времена. Теория, която по принцип трудно може да бъде оборена, като изключим факта, че той всъщност ... не е точно централен защитник. Кайзера има свободата да прави това, което си поиска на игрището. Играе леко пред отбраната, понякога в центъра като дефанзивен халф, иска да борави с топката, показва на съотборниците си какво трябва да направят и къде да застанат. Има сериозна дума и по отношение на тактиката и избора на титулярна единайсеторка. Непрестанно сяда редом до Хелмут Шон, когато селекционерът говори пред медиите. Твърди се, че Бекенбауер е настоял за някои промени в състава след поражението от Източна Германия, като е подсказал на треньора да използва Бернд Холценбайн (който е фаулиран за дузпата във финала) и Райнер Бонхоф (който асистира за победния гол във финала). Надали е особена изненада, че по-късно самият Франц Бекенбауер става селекционер на Германия, става и световен шампион през 1990. Ще стигнем и дотам.
Идва големият финал. Западна Германия срещу Нидерландия в Мюнхен. Като всяка битка за титлата и тук си имаме случки, изглеждащи комично или пък невероятно. Първият случай, в който изобщо германец докосва топката в мача, е, когато вратарят Сеп Майер трябва да я извади от мрежата си. Истина е! Пробив на Йохан Кройф завършва с дузпа в първата минута! Забележете – това е и първата дузпа, отсъждана някога в историята на финалите на световни първенства. Йохан Неескенс е безупречен от 11-те метра и Западна Германия изостава в резултата още преди техен играч изобщо да е пипал топката! Истината е, че с това и приносът на великият номер 14 за Нидерландия се изчерпва. Берти Фогтс успява да се справи със задачата да опази Кройф, а Бекенбауер също не изиграва най-паметната си среща. Въпреки пасивността на Кайзера неговите съотборници обръщат развоя на срещата – Пол Брайтнер бележи също от дузпа, преди Герд Мюлер да реализира за 2:1. Бомбардировача вече има 14 гола на световни финали и става реализатор номер 1 в историята на най-голямото футболно събитие. Мюлер ще остане на върха на тази класация до 2006, когато Луиш Назарио де Лима – Феномена (по-познат като Роналдо) ще го изпревари с 15 гола. Но ще стигне и дотам.
И всичко това се случва още преди да е дошла почивката пред 75 хиляди души! Западна Германия печели световната титла за втори път в историята си! Точно 20 години след чудото в Берн и обрата срещу Унгария, сега има още един обрат – този път срещу Нидерландия. За „лалетата“ това е първи от три болезнено загубени финала. Критиците обаче не спестяват нищо на победителите, определяйки Западна Германия като шампион, който никога не би триумфирал, ако турнирът не е се провел на негова територия. Някои стигат и по-далеч и казват, че и двата финалиста от 1974 са щели да загубят евентуален мач срещу шампиона от 1970 Бразилия с разлика в резултата. И въпреки че двата вероятно най-силни състава стигат до финала, най-резултатният тим е този на Полша, вкарал внушителните 16 гола в турнира.
България не успява да стигне до първата си победа на Световно първенство и при четвъртото си поредно участие. Явно не ни е писано, макар обстоятелствата да са налични. Попадаме в първата групова фаза в компанията на бъдещия финалист Нидерландия, от който губим с категоричното 1:4 – Неескенс и тук трябва да бие дузпа. При това не е една, а две, като бележи и в двата случая. Рудолф Крол си вкарва автогол в наша полза, но резултатът тогава вече е 3:0 за „лалетата“. Правим нулево равенство с Швеция, срещу Уругвай също завършваме наравно – 1:1. Христо Бонев реализира знаменит гол с плонж в 75-ата минута, но точно както и преди 4 години в Мексико пак допускаме да ни изравняват малко преди края. За разлика от всичките ни предишни участия, сега пътуваме доста повече из страната домакин и играем трите си срещи в групата в три различни града – Дюселдорф, Хановер и Дортмунд.
Карлос Казели от Чехословакия е първият играч, получил червен картон на Световно първенство. Леслав Цмикиевич от Полша поставя рекорд, като влиза шест пъти от резервената скамейка в мачовете на тима си. Това е първият световен шампионат за Хаити. Това лято малката държава от Карибския басейн ще се завърне на Мондиал. Това е първият световен шампионат на Заир. Това лято вече зовящата се Демократична Република Конго държава може и да отново да изгрее на Мондиал. А през 1978 на световната фуболна сцена щеше да изгрее нов фактор...
Чуй новините
Подкаст
