В условия на кризи и геополитически промени - трябва ли Европейският съюз да разширява периметъра и да развива партньорства със страните от Централна Азия, например. По тази и други актуални теми - Тоня Димитрова разговаря в Страсбург с евродепутата Илхан Кючюк, част от групата на "Онови Европа".
-Тоня Димитрова, БНТ: Господин Кючюк, след решаващ вот за вас се срещаме за споразумението за засилено сътрудничество и партньорство с Узбекистан. Евродепутатите с огромно мнозинство одобриха предложените от вас текстове. И като чуем Узбекистан, първото, което българинът си представя, е бивша съветска република - Централна Азия, периферен регион, крайно зависим от Русия като част от бившия СССР. Така ли е обаче сега?
- Това е един наратив, който беше характерен по-скоро за миналия век. Към днешна дата Узбекистан е една много динамична икономика с население, което през 90-те години беше около 20 милиона, вече е 40 милиона. Население, което слабо се образоваше, днес, ако отидете в Узбекистан, ще видите всички европейски университети, плюс китайски, плюс американски, които работят и развиват наука. Това е характерно за Узбекистан в днешно време. В областта на икономиката, в критичните материали, няма нужда да подчертавам значението на този регион, и специално на Узбекистан, за енергийната свързаност, за влиянието на страната в решаването на тежки конфликти, като този с Афганистан. Съвсем доскоро те бяха единствените, които се уговаряха с талибаните. И ако в началото Европейският съюз казваше, че това не е правилният подход, днес виждаме, че има едно засилено сътрудничество с Узбекистан и поради тази тема. А и въпреки че това много се обсъжда последователно в европейските институции – колко е правилно и до каква степен трябва да бъде като подход – самият Европейски съюз иска да разговаря с режима на талибаните в Афганистан. Всичко това показва колко всеобхватни и динамични са отношенията между Централна Азия и останалата част на света.
- Европейският съюз имаше подход със споразумение с Узбекистан. Каква е разликата между старото споразумение и новото споразумение за засилено сътрудничество и партньорство?
- Старото, което датира от 1999 г., покрива в много по-малка степен областите на интерес както на Узбекистан, така и на Европейския съюз. И неслучайно тук трябва да наблегнем на думата всеобхватно сътрудничество между Европейския съюз и Узбекистан, защото то наистина обхваща голям кръг от въпроси, които от една страна целят да бъдат регулирани, а от друга страна – да се задълбочи това пространство на сътрудничество, за да могат и двете страни да получат голяма добавена стойност. И тук искам да подчертая само няколко от областите – като се започне от икономиката, защото Узбекистан до голяма степен либерализира своя пазар, има сериозни наченки на пазарна икономика. Много от международните компании вече оперират свободно на тяхна територия. Мине се през критичните материали и суровини, които са изключително важни за глобалната свързаност, всички видяхме, кризите в последно време ни показаха, че има необходимост от такова сътрудничество. През областта на образованието, което е едно огромно море от интереси и възможности – Узбекистан развива наука, която може в много голяма степен да бъде подпомагаща, но и обединяваща усилия с европейското научно пространство. И се стигне до човешките права и свободи. Територия, в която Европейският съюз не просто играе морална роля, а аз продължавам да смятам, че играе водеща роля. Ако Съюзът продължава да бъде атрактивен и ценен, той е такъв основно заради две неща. Заради ценностите, които въпреки сложния, турбулентен и клатушкащ се свят успява да задържи, и от друга страна заради големия пазар, който е подреден, цивилизован, създаден на база правила и спазващ високи норми по отношение на екологичното, социалното и законодателството, свързано с човешките права и свободи. Това дава възможност на самия съюз да влезе в много по-голяма степен в тези задълбочени отношения, да потърси безспорно своя интерес, защото всяко едно сътрудничество създава поле на интерес и взаимодействие, да играе геополитическа роля, но и да поставя ребром важните въпроси, свързани с високите демократични стандарти. Не е тайна, че в Узбекистан продължава да има проблеми по отношение на човешките права и свободи, върховенството на правото, на утвърждаването на статута на институциите, които правораздават в държавата. Тук Европейският съюз не просто има капацитет, а може да има същинска добавена стойност – и през фондовете, които са заделени за страната, а и през експертизата, която се е натрупала през всички тези години.
- Думите ви за защита на човешките права, искам да ви върна обратно в нашия регион и в съседна Република Северна Македония, където вече години наред не се правят промени в Конституцията за включване на българите. Вие сте член на Комисията по външни въпроси, където предстои да бъде разгледан ежегодният доклад на Европейския парламент за напредъка на Северна Македония по пътя към членство в Европейския съюз. Не беше гласуван този доклад на предишната комисия. Гласуване се очаква сега на следващото заседание в началото на юни, нали така?
- Да, за съжаление, този доклад става проблематичен, и то не от вчера, а от последните няколко години. Дори във времената, в които аз бях докладчик на Европейския парламент, имахме своите трудности при постигането на общата позиция на Европейския парламент. А в крайна сметка идеята на докладчика и на тези, които подпомагат неговите усилия като докладчици в сянка, е точно такава – позицията на парламента да бъде силна, авторитетна, уважавана, да бъде разглеждана с внимание от гражданското общество, четена, разбирана и в същото време да бъде ясен сигнал към управляващите и опозицията, че посоката е една и тя е свързана със задълбочаването на интеграцията.
- Кой е основният проблем, който в момента се очертава и не може да бъде постигнато единство по него?
- Трябва да се тръгне оттам, че споразуменията трябва да се изпълняват, те са за това. Френското споразумение само по себе си не е само един документ, а се превърна в стратегическа архитектура за модерните взаимоотношения между България и Северна Македония. И аз, мнозина мои колеги смятаме, че оттук не трябва да има отстъпление и няма да има отстъпление. И никой не е дал никакъв повод и основание за промяна на общата европейска позиция. Българите трябва да бъдат част от Конституцията на Северна Македония, да бъдат определени като държавотворен народ. И тук няма никаква новина, никаква сензация и нищо плашещо за която и да е страна, защото такива народи са изброени експлицитно в Конституцията на Северна Македония. Оттук обаче ще бъдем много наивни и недостатъчно задълбочени, ако кажем, че всички проблеми на хората, които се определят като българи в Северна Македония, ще бъдат решени. Самото вписване е предпоставка – да, тя ще бъде от най-висок конституционен порядък – но трябва да има много сериозни инвестиции и от българска страна, и от македонска страна, за да могат тези хора, които живеят в Северна Македония и имат своето етническо самосъзнание на българи, да живеят със своите традиции и обичаи, които не са много различни, трябва да кажем, от македонските.
- Има обаче един нов момент в случая и това е искането за тълкуване на двустранния протокол между България и Република Северна Македония, който знаем, че е неизменна част от преговорната рамка, както и двустранните протоколи по другите двустранни договори на Скопие. Това как го тълкувате? Защо се налага точно сега, толкова години след подписването и договарянето на тази преговорна рамка, да се иска тълкуване?
- Един от двустранните протоколи – протокол номер 2, който касае историческите въпроси. Но ако се задълбочим в самия протокол, в него се говори и за други неща, които касаят съвременния бит между хората, които живеят от двете страни на границата. Там говорим за модернизация, за свързаност, за изграждане на бъдеще. Не само историческата тема преобладава в този протокол. И ако искате моето категорично мнение по този въпрос – аз винаги съм смятал, че историческият въпрос трябва да бъде оставен на историците. Много пъти съм получавал критика, че двете неща са неразривни, но виждаме, че времето показва правотата на моята теза. Ако вървим само по плоскостта на историята, няма да стигнем доникъде. Политиците са за това – да решават днешните въпроси, а те никак не са малко. И са свързани със свързаността, и на образованието, и на общото разбиране как трябва да изградим едно съвременно общество в Северна Македония, което да не е насочено към България, т.е. да отнемем, казано на исторически език, онази най-тънка враждебна нишка на македонизма, която е насочена към българоомразата. Ако това успеем да го постигнем с дипломатически усилия... Неслучайно бях радетел на идеята, че това френско споразумение трябва да го представяме като успех на двете дипломации. То беше такова. Не трябва да го представяме като „София победи Скопие“ или „Скопие победи София“. Това не е футболен мач, това не са агиткаджийски изпълнения, а е документ, който създава предпоставки да се излезе от една дълбока кризисна ситуация, която не България създаде с ветото, първоначално на Франция и Нидерландия, впоследствие задълбочи с отношенията между България и Северна Македония, последващото вето от наша страна и всички останали последици, които доведоха до това критично ниско ниво на взаимоотношения между двете страни.
- Очаквате ли това ниво на взаимоотношения сега, когато в България има редовно правителство, да се промени и да има някакъв пробив?
- Моето разбиране е, че ще има една нормализация. Всеки се съобразява с власт, която има легитимност. Тази в момента, която е в България, е повече от легитимна – с проведени честни, свободни избори, с мнозинство, което е достатъчно да реализира всички структуроопределящи реформи в България. И вярвам с характер най-вече да отстоява българския национален интерес.
Чуй новините
Подкаст
