Историята на Колби - от тежката катастрофа до олимпийския медал

На 8 май Колби Стивънсън празнува своя втори рожден ден. На този ден през 2016 година той оцелява след зверска автомобилна катастрофа. Почти 6 години по-късно той се усмихва, поглеждайки към своя сребърен медал от Олимпийските игри в Пекин в дисциплината биг еър на фристайл ските.

В онзи ден, в Айдахо, лекарите не се наемат с прогнози за живота му. По-късно му казват, че едва ли някога ще може пак да се качи на ските. В резултат на инцидента Колби Стивънсън е с фрактура на черепа, счупени ребра, скула, челюст и врат. Той претърпява две сложни операции, включително имплант в черепа.

Колби заспива зад волана на камиона, който управлява. Преобръща се няколко пъти, остава по покрив, което му причинява множество черепно-мозъчни травми. Приведен е в медикаментозна кома за три дни. Едва на 18 години.

Тогава изгряващ професионален състезател той участва на събитие в Орегон. Неговите връстници го избират за най-добър в категория за скок. Колегата му Джон Майкъл Фабрици си счупва крака на същото състезание и Колби му предлага да го закара у дома в Юта. Фабрици не е ранен при катастрофата, но Стивънсън е откаран с хеликоптер в травматологичен център, събуждайки се три дни по-късно без спомен за случилото се.

Съдба? Със сигурност. Само един процент от хората с подобна фрактура на черепа остават без мозъчни увреждания след подобни инциденти.

„Това е минало. Имах невероятния късмет да оцелея и да се върна към състезания от най-високо ниво. Щом съм преживял това, мога да преживея всяко падане от ските. Обичам спорта и нищо не може да ме спре“, лаконичен е американецът за инцидента.

Докато е парализиран в болничното легло съзнанието му е насочено само към ските. Едва на 18 години е и мечтае за голямо бъдеще. Прекарва месеци наред в рехабилитация. Не само споменът ще го съпътства винаги – хроничната болка във врата е неизменна част от ежедневието му.

В началото едва се разхожда в квартала. След три месеца вече кара своя планински велосипед.

Упоритостта в онези мрачни дни след изписването от болницата са в основата на триумфа. Колби Стивънсън спечели сребърно отличие, след като направи скокове на стойност 91.25 и 91.75 точки.

Усмивката отново се появява на лицето му, спомняйки си първия си ден отново на снега. Приземява любимия си скок от рампата само 5 месеца след катастрофата.

„Когато се приземих, знаех, че ще се върна. Никога не съм се чувствал толкова свободен, колкото тогава“, споделя Колби Стивънсън.

И се завърна. Той отново е част от големия спорт. Малкото чудо става само 8 месеца след катастрофата. Колби Стивънсън застава на слоупстайл трасето.

„Не мислех за победа, просто бях благодарен, че съм там.“

Контузия в рамото го вади от Олимпийските игри в Пьонгчанг през 2018 година. Но нищо не може да го спре в Пекин.

„Инцидентът е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали, защото сега гледам на света по по-различен и по-красив начин“, споделя сребърният медалист от „биг еър“ надпреварата.

Снимки: БГНЕС