Иван Иванов изнесе вдъхновяваща реч пред Европейските олимпийски комитети

Тенисистът Иван Иванов, който бе номиниран от Българския олимпийски комитет (БОК) за наградите „Пьотър Нуровски“ и е сред шестимата финалисти, изнесе силна и вдъхновяваща реч пред Генералната асамблея на Европейските олимпийски комитети (ЕОК) в Будапеща.

Късно тази вечер ще се разбере и крайното класиране, като на церемонията ще присъстват председателят на БОК Весела Лечева, както и самият Иван Иванов.

Българският талант говори не само за успехите си, но акцентира върху тежките моменти в кариерата си.

По-рано днес се проведе първия ден от Генералната асамблея на ЕОК. В нея участва и председателят на Международния олимпийски комитет (МОК) Кърсти Ковънтри. Обсъждани бяха както Зимните олимпийски игри в Милано – Кортина, така и предстоящите Европейски игри в Истанбул 2027. Представителите на ЕОК и МОК представиха новите олимпийски програми, както и ключовите промени, които ще бъдат направени в олимпийското движение, за да се отговори на новите предизвикателства.

Речта на Иван Иванов:

През 2024 г. по време на един от мачовете си получих контузии на коляното и гърба. Върнах се в Испания, за да разберем какво се случва с тялото ми, и това бяха едни от най-трудните моменти в живота ми.

Беше ми трудно да ходя. Беше трудно дори да ставам от леглото. Не знаех дали някога пак ще играя тенис. Беше едновременно плашещо, но и ситуация, която ме накара да се смиря.

След като посетих прегледи, получих новината, която никой спортист не иска да чуе - имах фрактури в гърба и коляното – една от най-сериозните контузии в тениса. Казаха ми, че ще трябва да спра да играя за почти шест месеца.

В продължение на пет месеца се борех всеки ден — физически, психически и емоционално. И през цялото това пътуване един човек, който ме вдъхнови дълбоко, беше моят идол Рафаел Надал, който ме подкрепяше и окуражаваше в тези трудни моменти. (Благодаря ти, Рафа!)

Малко по малко резултатите започнаха да се появяват. Спечелих първата си професионална титла. Стигнах до полуфиналите на „Ролан Гарос“, спечелих US Open, спечелих Уимбълдън. Трофеите не са най-важната част от моята история. Най-важната част е това, което тези трудни моменти ме научиха. Те ме научиха, че не успехите ни определят. Болката е тази, която бележи пътя ни.