Изпадането – неизбежно! (част 1)

В събота Саутхемптън окончателно трябваше да се примири със съдбата си. "Светците" изпаднаха от Висшата лига, след като вече и математически не могат да се спасят, дори и да спечелят оставащите си мачове до края на сезона. Симпатичният отбор от южния бряг, който в последните години не спира да произвежда футболисти, които после да продава на по-големите отбори, имаше ужасяващ сезон.

Треньорски рокади, слаба форма на водещите играчи, лош късмет във важни моменти, победа срещу вероятния шампион Манчестър Сити в турнира за Купата на Лигата (парадоксално или не след няколко седмици може да се окаже, че именно Саутхмептън е причината "гражданите" да не спечелят куадрупъл) и изпадане в края на сезона. Болезнено. Но като говорим за изпадане, нека ви разкажа историята на Херман Хрейдарсон и Нейтън Блейк (за него ще си поприказваме във втората част на тази статия).

Имената им вероятно вече не ви говорят нищо, дори и да следите в детайли първенството на Острова. Тези двамата са притежатели на един особен рекорд, с който навярно надали се гордеят. Гордият исландец Хрейдарсон направи забележителна кариера в Англия – спечели Купата на Футболната Асоциация, беше избиран за играч номер 1 на третото ниво на английския футбол – Лига 1, изигра общо 522 мача на Албиона за 15 години, като носеше екипа на 7 различни отбора – Кристъл Палас, Брентфорд, Уимбълдън, Ипсуич, Чарлтън, Портсмут и Ковънтри. С пет от тях той се подвизаваше и във Висшата лига между 1997 и 2010. Футболист на годината в родината си в три случая – през 1997, 2000 и 2007. Всички тези данни обаче стават тотално ирелевантни, когато ви спомена най-известния факт за лицето Херман Хрейдарсон – той е човекът, който е изпадал най-много пъти от Висшата лига – 5. Точно така – пет! Навярно си мислите, че подобен феномен е невъзможен, но, уверявам ви, и подобни аномалии са възможни. Ето как:

Кристъл Палас, 1998: в зората на кариета си Хрейдарсон започва да прави впечатление в Исландия с фланелката на ИБВ. За петте си сезона там с него в редиците си тимът се превръща в основен играч на местната сцена, като дори печели титлата за първи път от 1979. В онези години около средата на 90-те Херман става и национал на страната си, като изиграва първия си двубой срещу Кипър през юни 1996. На 1 август 1997 Хрейдарсон, който вече е привлякъл вниманието на току-що качилия се във Висшата лига Кристъл Палас, подписва с тима от "Селхърст Парк" и поема към Англия. Централният бранител играе в 30 от мачовете на новия си отбор във Висшата лига, но Палас печели едва 8 от 38-те си двубоя. На всичкото отгоре лондончани са и с най-слабата отбрана в дивизията, допускайки 71 гола благодарение на поражения като 2:5 от Болтън и 2:6 от Челси. През февруари тимът влиза в зоната на изпадащите и ... повече не излиза от нея. Кристъл Палас и Херман Хрейдарсон изпадат. Не минава много време и исландецът напуска отбора, присъединявайки се към Брентфорд в третото ниво на английския футбол за рекордни за онези времена сума за "пчеличките" от 750 хиляди паунда.

Уимбълдън, 2000: Очевидно защитникът е играел чудесно по ниските етажи на английската футболна пирамида, след като през октомври 1999 отново се завръща на бял кон във Висшата лига, приемайки офетата на Уимбълдън за 2.5 млн. паунда. По принцип всеки трябва да е горд, ако е бил част от "Лудата банда", но надали Хрейдарсон се е чувствал особено комфортно, при все че и този му тим допуска гол след гол – общо 74 за кампанията в шампионата. На пръв поглед Уимбълдън не е заплашен от изпадане, но в последните 3 седмици от сезона поредицата от лоши резултати докарват неприятности на състава. Изненадваща победа на Брадфорд над Ливърпул в последния кръг означава само едно – Уимбълдън и Херман Хрейдарсон изпадат. Втори път за три сезона за исландеца.

Ипсуич, 2002: Три месеца след изпадането с "Лудата банда", бранителят отново осъщестява трансфер и подписва със спечелелия промоция Ипсуич. Промоция за Висшата лига, разбира се. И всичко се развива по план, дори повече от приятно за „трактористите“ при завръщането им в елита. Те финишират на пета позиция, изпреварвайки традиционни отбори за тази дивизия като Нюкасъл, Челси, Евертън и Тотнъм. Треньорът на Ипсуич Джордж Бърли решава да използва исландската си покупка на нова позиция – ляв бек, защото му се струва, че там е по-полезен. И в началото всичко върви чудесно. Но синдромът на втория сезон удря силно Ипсуич. Нокаут. След като прекарва 12 седмици в топ 3 на класирането през 2000/2001, тимът е закотвен за 26 седмици сред последните 3 в таблицата на следващия сезон. Два разгрома от Ливърпул – 0:5 и 0:6 са сред редиците загуби, предопределили съдбата на Ипсуич – тимът изпада в края на сезон 2001/2002, в който дори играе европейски мачове. За Хрейдарсон това не е нещо ново – трето изпадане в рамките на пет години. С трети различен отбор.

Чарлтън, 2007: Не сме приключили. Далеч сме всъщност още от финала на тази история. През 2003 Хрейдарсон отива в четвърти отбор от Висшата лига в кариерата си – Чарлтън. В договора му фигурира клауза, че ако лондончани не изпаднат в края на сезона, предишният му клуб – Ипсуич – ще получи допълнителни 100 000 паунда към трансфера. Тук историята е доста по-благосклонна. Исландецът се превръща в основен играч за поредния си тим от английската столица. И всичко на "The Valley" върви безпрепятствено – Чарлтън финишира на седмо, единадесето и тринадесето място в първите три сезона на бранителя във Висшата лига с този отбор. През 2007/2008 обаче всичко се обръща с краката нагоре. Трима мениджъри се сменят през сезона начело на тима (сред които и бившият съветник и треньор на стадион "Българска армия" Алан Пардю), бомбастичните трансфери на хора като Джими Флойд Хасълбенк и Джими Траоре не помагат и в крайна сметка Чарлтън приключва с авантюрата си при най-добрите и изпада. За исландския ляв бек това е краят на престоя му в този клуб и четвърто изпадане.

Портсмут, 2010: Херман, спри вече, де. Вече ветеран във Висшата лига, Хрейдарсон подписва с юга ... 12 дни след изпадането си с Чарлтън. С Хари Реднап в ролята на мениджър на тима "Помпи" е завършил предишния сезон на деветото място и гледа смело към бъдещето. Портсмут влиза в серия от 11 поредни мача без загуба, в аналите остава и мачът срещу Рединг, завършил 7:4 с осем гола през второто полувреме. На 17 май 2008 отборът печели Купата на Футболната Асоциация, което е абсолютният апогей в кариерата на героя на нашия разказ. Същият играе в 39 мача през сезона редом до колегите си в отбраната Силван Дистен, Сол Кембъл и Глен Джонсън. Вкарва и три гола, което е най-високата летва, която е достигал по този показател. През втория сезон в състава обаче всичко започва да пропада. Реднап напуска, за да стане мениджър на Тотнъм. Порстмут оцелява, но вече е късно щетите да бъдат поправени. През 2009/2010 звездите на тима са разпродадени заради финансови затруднения, а колапсът води до февруари 2010, когато Порстмут изпада в администрация, след като не успява да си намери нов собственик. През цялата кампания отборът е на дъното в класирането и никак не е учудващо, че Порстмут и Херман Хрейдарсон изпадат. За исландеца това е пети и последен, но и рекорден подобен случай.

Самият исландец вероятно не е бил виновен за футболните си злополуки, макар да е бил част от отбрани, които са допускали голове. Много голове. Неговата утеха е, че този "рекорд" не е негова лична собственост. И трябва да благодари на Нейтън Блейк, за когото ще ви разкажа съвсем скоро.

Автор: Стефан Георгиев

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok