Къде са умиращите села на България?

199 са населените места в България без нито един жител. В същото време само в столичния район "Люлин", който е и най-големият у нас, живеят повече хора, отколкото в областите Видин и Габрово.

Най-малката община у нас - кюстендилската Трекляно, има едва 522 души население, сочат последните данни на НСИ.

• В "Люлин" и "Младост" живеят по над 100 000 души, в област Видин населението е 70 542 души

Административната карта на страната не се е променила - 28 области, 265 общини, общо 5256 населени места и 4999 села. Къде са умиращите села на България?

Някога село Богдановци е приютявало най-голямата запасна база на Строителни войски. Сега то е едно от общо деветте села в София област, в които официално никой не живее. Намира се в община Ихтиман, на 50 минути от столицата.

Асфалтовият път свършва на три километра преди Богдановци и по нищо не личи, че след това има село. А природата се е постарала да заличи и последните следи от хора и автомобили.

Обратно към главния път има малък храм. Поддържа го 78-годишният Владимир Фильов - някога шофьор в градския транспорт в София, военен, сега пенсионер. Той, жена му и техен съсед са единствените жители в близката махала, а последните живели в Богдановци хора са му роднини. Той е един от последните живи хора, които пазят името на този черен път - наречен Богдановият.

"Мен сега ме е страх да ходя в София. Този те изпреварва оттук, онзи оттам, засича те. 10 години съм работил в градския транспорт, но нямаше толкова движение. Това бяха хубавите години", заяви Владимир Фильов, жител на обезлюдена махала.

Владимир купува свещи за храма "Света Троица". И макар в пустошта, винаги е отворен и чака. Понякога обаче посреща и неверници.

"Той е строен от народа, не само от мен. Този навес го правихме с кметицата. Тя се спомина, Бог да я прости. Тежко е. Ей тука преди Великден хванах трима души как свалят тази врата. Аз я правих скоро. От Ихтиман от РПУ-то идваха. Колата са я изнамерили - обаче айдуците били неизвестни извършители. Как може колата да я намерят, а айдуците - неизвестни извършители. Поддържам го, защото няма кой. Аз живея най-близо, парите събирам, за да има събор. Свещи слагам, чистя, сега съм взел да сложа една камера за тия айдуци, 200 лева дадох за една камера", допълни Владимир Фильов.

А учените в последните години могат само да отбелязват, че броят на населените места без всъщност в тях да има население се увеличават.

"В 23% от населените места живеят от 1 до 49 души. Тенденция, която в бъдеще ще се задълбочава, особено в Северен Централен район и в пограничните райони на страната. Имаме и тенденция на имиграция през последните години, особено след Ковида, но това е много малък темп на завръщане на населението", коментира доц. д-р Александра Равначка, БАН.

В сърцето на страната - в Габровско, 64 села пустеят без живот в тях. Има и малко къщи за гости, но те не са фактор за местния поминък. Все по-малко хора се задържат в региона, имоти се купуват предимно от заможни чужденци. А сега в села като Сейковци и Кози рог например може да се видят само изоставени къщи.

"Изоставен район сме, няма поминък за млади хора. Навремето в малките села имаше разни цехове към големи заводи, хората имаха препитание, не само селско стопанство, изкарваха и от промишлеността, сега няма нищо, цялото село има животновъдство три крави", каза Васил Маринов.

"Оцеляват само големите стопанства, оцеляват само големите, крупните бизнеси. Малките бизнеси се борим, като моя селски магазин, с бюрокрацията, много трудно", заяви Минка Георгиева, жител на село Скалско.

"Държавата ни е такава, управниците ни са такива. Прокудиха децата. Просто е страшно вече да се живее по селата, страшно е. Особено сам човек, като мен, без съседи", коментира Емилия Стоянова, жител на село Зая.

А насред тишината и спокойствието Владимир остава да чака събора през юни, когато около параклиса отново ще кипи от живот.

"Само с това резе се затваря и така си остава. Не го заключваме".