Как бизнесът гледа на предложените от кабинета икономически мерки?

Мярката 60/40 се предвижда да обхване всички икономически сектори, засегнати от кризата, смята социалният министър Деница Сачева. Част от бизнеса обаче се обяви против схемата с мотив, че тя не помага за реалното запазване на работните места и обвиниха правителството, че икономческите мерки не са съгласувани с работодателите.

Всеки ден, в който цели сектори на икономиката не работят, незивестността расте - какви ще са последствията. И до колко пагубни може да бъдат. Днес правителството реши:

Увеличава се капиталът на Българската банка за развитие до 700 млн. лв.

Кабинетът отпуска близо 50 млн. лв. за великденски добавки за близо милион и 200 хил. пенсионери.

40 лв. допълнително ще получат възрастните с пенсии до 363 лв.

Българя ще да поиска от Европейската комисия вносните медицински стоки за борба с Covid-19 да бъдат освободени от мита и ДДС и това да бъде записано в общо решение на Брюксел.

На този фон - хора в неплатен отпуск не биха взели безлихвен кредит до 1500 лева. Причината - все пак това е заем и ще трябва да се връща. А за близо 850 000 самонаети алтернатива все още няма.

Бизнес в застой. Работници у дома - без заплата, без яснота - до кога ще продължи.

Ангелина работи в оптика в един от моловете. От 13 март е в неплатен отпуск. Семейството й разчита на една заплата - от съпруга й.

Ангелина Колева, служител в оптика в София: Смятам, че като едни отговорни и разумни хора някак си сме се погрижили да не изпадаме в безпомощно съсътояние в такава ситуация.

Кредитите дават илюзорно притежаване на пари - убедена е Ангелина. Затова не би се възползвала от възможността за безлихвен кредит до 1500 лева.

Ангелина Колева, служител в оптика в София: Много хора много лекомислехо вземат тези пари, но в крайна сметка какво решават тези 1500 лева - покриват си битовите сметки, но после идват нови битови сметки, и нови и нови. Ти реално пак трябва да ги върнеш тези пари.

Стоянка Митева, собственик на салон за красота в Хасково: Имаме задължения за наем от порядъка на около 160 лева. При мен също има един назначен работник - с неговите осигуровки и моите - стават около 500 лева, заплата. Държавата предлага помощ от порядъка 60 на 40, но никой не говори за самите осигуровки.

Мярката - 60 % от държавата - 40 % от работодателя за засегнатите - защитава фиска, смятат от Стопанската камара.

Мария Минчева, БСК: Когато имате едно възнаграждение от 1000 лв. работодателят дължи още 200 лв., грубо казано, за осигурителни вноски, работникът също дължи осигурителни вноски, дължи и данък. Т.е. на следващия месец вие трябва да върнете 40% - 400 лв.обратно в хазната. Реалната помощ е в рамре на около 20%.

Най-ценният ресурс - обучен и квалифициран персонал - трябва да се запази, убеден е социалният министър.

Деница Сачева - министър на труда и социалната политика: За много компании това е изключително важно поради факта не само защото това са дългосрочни техни служители, но и това са служители, в които е инвестирано по отношение на обучение, на подготовка, на подбор на персонала. Нито един отговорен работодател не би искал в момента безразсъдно и панически да съкращава хора

И докато наетите на трудови договори имат алтернатива, то самоосигуряващите се са в задънена улица. Като брокерите на недвижими имоти.

Щелян Калчев - собственик на брокерска компания: Голяма част от нашата администрация е в неплатен отпуск, защото ние реално не сме в рецесия. Ние реално сме в икономическа кома, защото мерките, които са предприети от държавата са за хората, които са на трудови договори и за определени индустрии. Нашата индустрия фактически не влиза в тези изисквания и ние няма ад можем да отговорим на изискванията, за да кандидатскваме за помощ.

Над 850 000 са самоосигуряващите се в България. За тях решение - все още няма.