След институционално забавяне кой носи отговорност за изземването на живак, открит в мазе на апартамент, веществото е прибрано от аварийните екипи на Столичната община.
Проверката по случая показва, че при наличие на чист живак в частен имот, включително в големи количества, отговорността за обезвреждането му е на собственика. Той трябва сам да наеме лицензирана фирма и да покрие разходите. При откриване на живак на обществено място, ангажиментът е на Столичната община.
д-р Мартин Недялков от Института по обща и неорганична химия към БАН: „Опасността не е толкова от прекия контакт с живака за кратко време, а при продължителна експозиция, т.е. ако този живак е разлят някъде и стои там с дни, той се изпарява, съответно човек диша живачните пари.“
Той допълни, че дори при разлив на живак краткотрайната експозиция обикновено не води до здравословни проблеми. Риск възниква, когато веществото остава с месеци в помещението и човек го вдишва, без да подозира.
В случай на разпиляване не бива да се използва прахосмукачка, тъй като тя разпръсква живака на по-фини частици и увеличава експозицията. Не се препоръчва и посипване със сяра - нещо, което много често хората правят, обясни д-р Недялков.
„Ако количеството е много малко, най-добре е то да се събере механично, с някаква четчица или нещо. Медната жица много добре улавя малки количества живак, тъй като медта се сплавява с него и дава амалгама, така че се привличат и се получава като магнит. Лесно може да се събере“, заяви още той.
Недялков допълни още, че йодът много добре неутрализира химически живака, тъй като реагира с него, при което се получава живачен йодид, който е малко разтворим и много по-стабилен и безопасен. Живачно съединение се съдържа освен в термометрите, така и в луминесцентните лампи, стари прекъсвачи, дори някои медицински препарати. В по-високи естествени количества той се среща и в определени храни, например рибата.
Месото от незаконните кланици край Ихтиман вероятно е продавано в София, смятат от БАБХ