Как ще се реши спорът за името "Охридска архиепископия"

Вселенската патриаршия вдигна схизмата от Македонската православна църква и я прие отново под името Охридска църква.

Сега Македонската църква трябва да се договори със Сръбската православна църква за уреждане на административните въпроси между тях.

Възстановява се и общението на Македонската църква с другите православни църкви и поне с тези, които решат да се съобразят с акта на Вселенската патриаршия.

Има ли мнение по въпроса Българската православна църква и как ще се реши спорът за името "Охридска архиепископия", което е историческо за нашата църква?

На 9 май 2022 година на свое заседание Светият Синод на Вселенската патриаршия под председателството на вселенския патриарх Вартоломей реши да се вдигне схизмата на Македонската православна църква като тя бъде приета в евхаристийно общение. Решението гласи:

"Приема в евхаристийно общение йерархията, клира и народа на църквата под ръководството на архиепископ Стефан, лекувайки раната на схизмата и осигурявайки "елей и вино " за раната на нашите православни братя и сестри. Предоставя на Светата църква на Сърбия уреждането на административните въпроси между нея и църквата в Северна Македония. Признава за име на тази църква "Охридска " като изключва термина " македонска " и всякакви други производни на " Македония".

Актът на Вселенската патриаршия не дава автокефалия или независимост на Македонската православна църква, но дава право на общение с другите православни църкви.

Тимотей, митрополит на Дебър и Кичево - Не е решен статусът, нито самостоятелна, нито автокефална и така нататък. Но ни приемат като йерархия, да можем да служим с тези, които ще са съгласни с Цариград. Разбираме, че има някои църкви, които няма да бъдат съгласни. Затова ние търсим друг начин, търсим да сме признати от всички, не само от отделни православни църкви. Това е нашето желание и нашата молитва.

Каква е историята? След създаването на Социалистическа република Македония, през март 1945 година в Скопие е взето решение за създаване на национална Македонска православна църква върху основите на Охридската архиепископия. Сръбската православна църква категорично отхвърля това решение. Македонските владици продължават да настояват за автокефалия. Това също е отхвърлено. Малко по-късно обаче, през 1959 г., под натиска на югославските комунистически функционери, самостоятелната македонска църква с ранг на архиепископия е потвърдена от сръбската. През 1967 г. обаче македонската църква се самопровъзгласява за автокефална в разрез с всички канони. Тя не е призната от нито една от православните църкви. След обявяване на независимостта на Северна Македония, през 1991 г., Македонската църква добавя към името си „Охридска архиепископия“. През 2017 г. година тя поиска от Българската православна църква да стане нейна църква-майка. Имаше и протести пред Синода с искане това да се случи.

Милен Врабевски - председател на фондация "Българска памет" - Намираме се в уникален исторически момент и е изключително важно да се приеме протегнатата братска християнска ръка, която искрено вярвам, че е протегната с любов. Първо това не е изненада за никого, най-логичното нещо на света е БПЦ да бъде майка на македонската. Настрани от каноните тук има един чисто човешки момент. Момент, в който ние трябва да разберем, че този диоцез е и наш. И на кого оставяме това паство след като толкова година тази църква е в изолация.

- Ще приемете ли протегнатата ръка?

Неофит, патриарх Български: Ще приемете ли протегната ръка? Това е най-малкото, което можем да направим, защото те са наши братя, наш народ и ще се стремим да запазим неговото единство.

епископ Герасим, гл. секретар на Светия Синод: При положение, че Македонската православна църква БПЦ за своя майка- църква, БПЦ със съзнание за своя свещен дълг поема ангажимента да окаже пълно съдействие като ходатайства и се застъпва пред поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на МПЦ.

Намерението обаче не се осъществи. През май 2018 г. Светият Синод на БПЦ отказа поканата на Македонската църква за честване на 1000 години от основаването на Охридската архиепископия и процесът заглъхна.

Ловчански митрополит Гавриил: Ние на времето не сме се отказали, ние просто щяхме да паднем в каноническо нарушение и когато някои мислеха, че ние можем да се опитаме да им дадем автокефалия те ни предупреждаваха, че ние самите ще изпаднем в разкол.

И още. Проблемът с Охридската архиепископия. В устава на БПЦ е записано, че църквата ни е правоприемни на архиепископията в Плиска, на Преславската патриаршия, на Охридската архиепископия, на Търновската патриаршия и на Българската екзархия. Охридската архиепископия е създадена през 1018 година, когато България пада под византийско владичество и е утвърдена от византийския император Василий Втори. Македонската църква също има претенции да е правоприемник на Охридската архиепископия, казва митрополит Гавриил, но това исторически и канонически не е вярно.

Ловчански митрополит Гавриил: Ние преди някое време, когато ни канеха в Охрид да празнуваме 1000-годишнина на тяхната църква не отидохме, защото ние щяхме да се съгласим, че те са всъщност правоприемници, а не ние на Охридската архиепископия и ако ние се съгласим с това нещо това означава, че ние се лишаваме от голяма част от нашата църковна история и правосубектност.

И така, през май 2018 г. Вселенската патриаршия обяви, че е приела искането на Скопие за проучване на каноничния статус на Македонската православна църква - Охридска архиепископия. На 9 май 2022 г. беше обявено и решението за вдигане на схизмата. Не е ясно кога нашият Свети Синод ще разгледа това решение и дали ще обяви своя позиция. За предаването ни решението коментира ловчанският митрополит.

Ловчански митрополит Гавриил: Това беше доста неприятна новина да ви кажа, защото това отново ще внесе нов смут в православната църква... най-висшият орган управителен в православната църква по нашите канонически правила е всеправославният събор. Всяка една патриаршия има еднакви канонически права, права няма повече от другите. Вселенската патриаршия е първа по чест, но тя няма повече канонически права и правомощия от която и да е друга самостоятелна църква. Тя може да дава автокефалия на църква, която е била под нейна юрисдикция. Само че МПЦ от 20-те години на миналия век е под юрисдикцията на СПЦ и това е признавано от всички православни църкви по целия свят. Поради което по нашите правила и канони СПЦ имаше право да даде автокефалия на МПЦ или това би могло да го направи един Всеправославен събор.

Разбира се, тук има и друга гледна точка. Много от църковните експерти смятат, че направеното от Вселенския патриарх е правилно, отдавна очаквано и е в неговите прерогативи.

доц. Дилян Николчев, преподавател на църковно право, Богословски факултет на СУ: Има право по канон и това е част от каноничната традиция, неговото право на апелация, постапелация, той нееднократно се е намесвал по такива спорове. Сега, тук има нещо друго важно, това решение на Светия Синод на Вселенската патриаршия за момента обвързва влизането в общение със Вселенската патриаршия, то има един препоръчителен характер, но не и задължителен характер по отношение на останалите поместни православни църкви...

...Все още в самото решение статута на църквата не е уточнен, уточнено е името Охридска архиепископия. За статута е дадено възможност МПЦ и СПЦ да седнат на масата на преговори, за да пътя, за да се договорят за това какъв статут ще има македонската църква. Дали автономен, дали някаква разширена автономия или автокефалия. Ако трябва да вметна едно изречение по отношение на това аз не съм голям оптимист, че сърбите и македонците ще се разберат в една по-близка перспектива.

Решението е по-скоро практически насочено, казва Дилян Николчев. Македонската църква отново встъпва в общение както от страна на клира, така и от страна на божия народ. В решението на Вселенската патриаршия има пастирска загриженост, казва той, защото не може милион и половина православни християни да стоят в безтегловно състояние от религиозна гледна точка. За нас в случая е важно как ще реагира на вдигането на схизмата Българската православна църква, която сама не успя да помогне за това.

доц. Дилян Николчев: Точно сега е момента ние все пак нещо да кажем. Значи защо не се случи? По много обективни и субективни причини. БПЦ няма това влияние, няма тази експертиза, нямаше подкрепа, имаше съпротива както вътре от страна на светия синод така и от други поместни православни църкви, но ми се струва, че ако трябва да остане в историята и наистина да направи нещо братски по отношение на македонците е сега да обяви подкрепа на решението на Вселенската патриаршия.

Тук отново обаче излиза въпроса за името "Охридска архиепископия". Ако все пак БПЦ реши да подкрепи това име на Македонската църква, то тя ще трябва да направи промяна в устава си, където то исторически фигурира като да го извади оттам. Това обаче е много малко вероятно. Очакванията са по-скоро песимистични за бъдещето на православните църкви, както показва и обобщението на един от нашите митрополити.

Ловчански митрополит Гавриил: Какво да ви кажа - нищо хубаво. Не знам какво ще стане, но аз не знам как ще реагира сръбската църква и другите църкви, но това е един повод за усилване на разкола.